Въпреки че сухото време, донесено от климатичното явление „Ел Ниньо“, вече наруши засаждането на култури в големи части от Азия, включително Индия, Югоизточна Азия и Австралия, световната селскостопанска система днес е много по-подготвена за подобни сътресения спрямо предишни десетилетия.

Според данни на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO) световното селскостопанско производство изпреварва потреблението и нарастването на населението още от 80-те години на миналия век.

В комбинация с рекордните запаси, дигиталните технологии и навлизането на нови ключови износители като Бразилия и Русия, потенциалното въздействие върху глобалните доставки и цени ще бъде значително по-слабо, отколкото при предишни сурови епизоди като тези през 1997–1998 г. или 2015–2016 г.

Прогнозите за настоящия „Ел Ниньо“ показват, че той продължава да набира сила и се очаква да се превърне в един от най-силните, записвани някога, което означава, че най-тежките последици от сушата тепърва предстоят. Вече се забелязва недостиг на валежи в индийския мусон, а засушаването заплашва пшеничните региони в Австралия и културите в Индонезия и Тайланд.

Въпреки това пазарите разполагат със значителни буфери. Индия, която осигурява 40% от световния износ на ориз, разполага с толкова големи наличности, че те надвишават общия глобален експорт за повече от една година.

Същевременно Китай, най-големият производител и потребител на пшеница, държи близо половината от световните запаси, което би предотвратило рязко търсене на внос, ако сушата засегне австралийските реколти. Глобалните запаси от палмово масло също са близо до исторически върхове.

За разлика от минали десетилетия, днес пазарът се подкрепя и от изключително силни нови износни центрове. Бразилия се превърна в най-големия доставчик на соя в света, като износът ѝ е нараснал над 13 пъти спрямо 1997 г., а доставките на пшеница от Русия са скочили от едва 1 милион тона тогава до 48 милиона тона през изминалата година.

В същото време селекцията на семена претърпя сериозен напредък – фермерите вече използват хибриди на царевица, пшеница и ориз, които са значително по-устойчиви на суша и високи температури и имат по-кратък вегетационен период.

Голяма роля играе и дигитализацията в земеделието. За разлика от 90-те години, днес фермерите разполагат със спътниково наблюдение на посевите, карти на влажността на почвата, GPS системи за прецизно торене и платформи с изкуствен интелект, които дават съвети за точните дати на засаждане и напояване.

Въпреки технологичния напредък и по-добрата подготвеност на правителствата, експертите от FAO предупреждават, че геополитическото напрежение в Близкия изток и кризата в Ормузкия проток създават допълнителен риск.

Блокадата на протока и поскъпването на горивата и торовете могат да доведат до намалено използване на селскостопански ресурси, което да окаже натиск върху производството през втората половина на 2026 г.

Превод: Glasnews.bg; Източник: Reuters;