Иран дава все по-остри сигнали, че страната е готова да засили военните действия срещу Съединените щати. Напрежението в Близкия изток се засилва на фона на нови военни сблъсъци, задълбочаваща се икономическа криза в Иран и опасения, че конфликтът може отново да прерасне в пълномащабна война.

Според анализатори, цитирани от The New York Times, Техеран възприема ескалацията като начин да възстанови част от влиянието, което губи заради американската морска блокада и отслабващия си контрол над Ормузкия проток.

Американската армия съобщи във вторник, 8 септември, че е унищожила пет ирански петролни танкера в отговор на опит за атака срещу военен кораб на САЩ. Иран от своя страна заяви, че е нанесъл удари по база, използвана от американските сили в Йордания. Сблъсъците последваха първия известен опит на Техеран да атакува американски военен кораб, извършен три дни по-рано.

Председателят на иранския парламент и водещ преговарящ Мохамед Багер Галибаф заяви, че ерата на „пропорционалните отговори“ на американските атаки е приключила. Ръководителят на иранската служба за сигурност Мохсен Резаи също обяви планове за нова ограничена зона за корабоплаване в Персийския залив, която би разширила иранския контрол отвъд Ормузкия проток.

Икономическият натиск променя стратегията на Техеран

Войната на изтощение през последните месеци поставя иранското правителство под все по-сериозен икономически натиск. Американската блокада затруднява износа на петрол - основният източник на приходи за страната, и задълбочава дългогодишната икономическа криза.

На 8 септември властите повишиха цените на някои видове бензин заради недостиг на гориво. Решението идва в момент, когато населението вече се сблъсква с инфлация, безработица и обезценяване на валутата.

В същото време американски военноморски ескорти позволяват на ограничен брой петролни танкери да преминават през Ормузкия проток. Макар операцията да е скъпа и мащабът ѝ да остава малък, тя отслабва способността на Иран да използва затварянето на водния път като икономически инструмент срещу Вашингтон.

Според Фарзан Сабет от Женевския институт за следдипломни международни изследвания Иран вероятно ще се опита да засили военната конфронтация, без непременно да се стреми към пълномащабна война. Целта би била да се повишат световните цени на петрола или отново да се прекъсне движението през протока.

Дипломацията остава в задънена улица

Висши ирански представители заявяват готовност за преговори за връщане към крехкия меморандум за разбирателство, който спря войната през април и трябваше да проправи път към разговори за иранската ядрена програма. Президентът Доналд Тръмп обаче е заявил, че не проявява интерес към преговори и предпочита да продължи стратегията на икономическо изтощаване.

Според анализатори иранското ръководство може да смята периода преди междинните избори в САЩ през ноември за подходящ момент да повиши залозите. Непопулярната война би могла да се превърне в политически проблем за Тръмп и Републиканската партия.

„Всички признаци сочат към решаващ момент“, коментира Мохамад Али Шабани, анализатор по Иран и редактор на регионалното издание Amwaj.media.

Риск от нова регионална ескалация

Според Хамидреза Азизи от Международната кризисна група опитите за удари срещу американски военни кораби показват промяна в иранските военни разчети. Той отбелязва, че двете страни се опитват да наложат собствените си червени линии и да изтласкат тези на противника.

Напрежението се засилва и от действията на съюзническите на Иран хути в Йемен. Техни атаки в южната част на Саудитска Арабия раниха десетки хора във вторник, а Рияд обеща ответни действия. Според анализа подновяването на конфликта в Йемен би могло допълнително да повиши натиска върху световните енергийни пазари.

За Техеран икономическата криза се превръща и във въпрос на вътрешна сигурност. Анализатори предупреждават, че задълбочаващото се обществено недоволство може да предизвика нова вълна от антиправителствени протести. На този фон изявленията на Нетаняху за близкия край на иранския режим допълнително изострят напрежението.

Въпреки това Сабет очаква, че влошаването на световните икономически условия в крайна сметка може да принуди администрацията на Тръмп да намали напрежението. Според него ограниченото възстановяване на корабоплаването не е достатъчно, за да компенсира недостига на суров петрол, природен газ и други ключови енергийни продукти. Именно този натиск би могъл да върне двете страни към някаква форма на ограничено споразумение.