При изключително висока геополитическа тензия и икономическо напрежение в Латвия отвориха избирателните секции за близо 1,5 милиона граждани с право на глас. Страната се отправя към урните, за да разпредели 100-те кресла в 15-ия си законодателен орган (Сейма), предаде германската агенция ДПА.

Избирателните секции отвориха в 08:00 часа местно време и ще затворят в 20:00 ч., а първите резултати се очакват през нощта. Според социологическите проучвания около половината от общо 14-те участващи партии и коалиции вероятно ще преминат прага за влизане в парламента. Не се очаква нито една политическа сила да спечели самостоятелно мнозинство.

В проучванията води центристко-консервативният предизборен съюз "Обединена листа" на премиера Андрис Кулбергс. В момента той оглавява четирипартийна коалиция, съставена от центристки и консервативни формации.

Остава неясно дали сегашната управляваща коалиция ще запази властта след единадесетите парламентарни избори, откакто Латвия възстанови независимостта си от Съветския съюз през 1991 година. Още преди вота се очертаваха трудни преговори за съставяне на бъдеща коалиция в балтийската страна, която граничи с Русия и Беларус.

Кулбергс пое премиерския пост през май, след като предишното правителство се разпадна заради разногласия около инциденти с дронове. Преди това два украински дрона, отклонили се от курса си, паднаха близо до границата с Русия и предизвикаха напрежение в отношенията с Москва, предава БТА.

Войната на Русия срещу Украйна се възприема в Латвия като пряка заплаха за националната сигурност. Инцидентите с дроновете отново поставиха на дневен ред и чувствителни въпроси, сред които употребата на руския език в страната.

Заради опасенията от въздушни заплахи Латвия поиска съдействие от съюзниците си в НАТО за безопасното провеждане на изборите. Малко преди вота Германия разположи в страната четири изтребителя "Юрофайтър", които да подпомогнат защитата на латвийското въздушно пространство.

Латвия е сред най-близките партньори и поддръжници на Украйна, като не се очаква тази позиция да се промени след изборите. Същото се отнася и за ясната външнополитическа ориентация на страната към Европейския съюз и НАТО.

Страната с население от около 1,9 милиона души отделя малко под 5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, което ограничава възможностите за повече разходи в други области. Здравната система е под натиск, а емиграцията и застаряването на населението остават дългосрочни проблеми.

Много латвийци се оплакват от високите цени и ниските заплати, докато икономическият растеж остава слаб. Популистки партии се опитват да привлекат недоволните избиратели, като част от тях заемат проруски позиции. Две такива формации имат реални шансове да влязат в парламента, отчасти благодарение на подкрепата сред значителното етническо руско малцинство в страната.