Останките на цар Самуил, един от най-известните и починати български владетели от Средновековието, се завръщат в България, след като Гърция прие да ги предаде на държавата ни 6 десетилетия след откриването им.

Предаването ще се случи във Византийския музей в Солун на церемония, а по-късно останките на българския владетел ще бъдат докарани до София със самолет "Спартан".

В столицата останките ще бъдат положени в църквата "Света София", където се вярва, че Самуил е бил въведен в християнството. По повода на площад "Княз Александър I Батенберг" се организира специално събитие.

Всичко това ще се случи днес, 3 октомври, дни преди официално да се навършат 1012 години от кончината на владетеля.

Неговата смърт е небеизвества. Самуил умира на 6 октомври 1014 година - два дни, след като Самуил, виждайки 15-хилядните ослепени войници от византийския император Василий ІІ Българоубиец, получава сърдечен удар.

4 години след смъртта му настъпва и краят на първата българска държава.

Цар Самуил е много повече от неговата смърт. Преди нея стоят славни битки, героични моменти и много. В чест на днешното му завръщане на родна земя, GlasNews ви припомня историята на цар Самуил.

След смъртта на Симеон Велики през 927 година престолът е наследен от Петър I. Мирът с Византия продължава десетилетия, но страната е подложена на маджарски нападения, а по-късно и на нашествията на киевския княз Светослав.

През 971 година византийският император Йоан Цимисхий разбива руско-българските сили и превзема Преслав. След оттеглянето на Светослав той отвежда цар Борис II и брат му Роман в Константинопол. Там Борис е лишен от символите на царската власт.

Въпреки загубата на столицата обширни български територии остават свободни. Сред тях са областите около Средец, Велбъжд, Щипон и Видин. Именно от тези земи започва съпротивата, с която ще бъде свързан животът на Самуил.

Комитопулите и началото на борбата

Начело на свободните български земи се утвърждава комит Никола. Неговите синове Давид, Моисей, Арон и Самуил остават в историята като Комитопулите. Хипотеза е, че семейството е свързано с българската царска династия, но тази родствена връзка не е безспорно установена.

Братята получават управлението на различни области и подкрепа сред болярите и населението. Те съдействат и за запазването на българската патриаршия след падането на Преслав. Смъртта на Йоан Цимисхий през 976 година и размириците във Византия дават възможност за българско настъпление. Борбата обаче отнема живота на двама от братята: Давид е убит край Преспа, а Моисей загива при обсадата на Серес.

Самуил продължава походите на юг. След продължителна обсада превзема Лариса и пренася мощите на свети Ахил в Преспа, където ги полага в специално изградена базилика.

През 978 година Борис II и Роман се завръщат в България. Облеченият във византийски дрехи Борис е убит по погрешка на границата. Роман успява да разкрие самоличността си и е отведен при Самуил във Видин. Той е признат за законен български цар, а Самуил става главен пълководец. Така най-младият Комитопул поема водеща роля във военните действия, преди сам да получи царската корона.

През 986 година Василий II обсажда Средец. Защитниците, водени от Арон, нанасят загуби на византийците, отнемат обозни животни и изгарят обсадните им машини. Императорът е принуден да се оттегли.

Самуил се притичва на помощ на брат си и напада отстъпващата армия в прохода Траянови врата. На 17 август византийците претърпяват тежък разгром, а Василий II едва успява да се спаси. Победата е сред най-значимите успехи на българската съпротива. Последвалите бунтове във Византия дават възможност на Самуил да разшири настъплението си в Солунската област и Епир и да превземе важни крепости.

Сътрудничеството между братята не продължава. Арон влиза в преговори с Василий II, а Самуил го обвинява в предателство. По негова заповед Арон и семейството му са екзекутирани.

Иван Владислав, синът на Арон, е пощаден след застъпничеството на Гавраил Радомир. Тази развръзка ще има тежки последици за владетелския род: през 1015 година спасеният братовчед ще убие своя някогашен защитник.

След края на византийските размирици Василий II отново насочва силите си срещу България. През 991 година цар Роман е пленен, но Самуил продължава съпротивата.

Край Солун той използва засади, за да разгроми силите на дук Григорий Таронит. Синът на дука, Ашот, попада в плен, а Григорий загива при опита да го спаси.

При река Сперхей обаче Самуил търпи тежко поражение от пълководеца Никифор Уран. Ранен в лявата ръка, той успява да се върне в българските земи с помощта на Гавраил Радомир.

През 997 година Роман умира във византийска тъмница.

 

Едва тогава Самуил приема българската корона и продължава войната вече като цар.

Браковете на царските деца също са част от политиката на Самуил. Дъщеря му Мирослава се влюбва в пленения Ашот Таронит. След сватбата царят го назначава за управител на Драч, но двамата по-късно заминават тайно за Константинопол.

Другата му дъщеря, Косара, се омъжва за пленения сръбски княз Иван Владимир. Самуил връща княжеството на своя зет. Бракът на Гавраил Радомир с дъщеря на унгарския владетел Геза осигурява и временен съюз с маджарите.

От 1000 година византийският натиск се засилва. Пълководците на Василий II превземат Плиска и Преслав, а императорът настъпва и в южните български земи.

След осеммесечна обсада пада Видин. Нападението на Самуил срещу Одрин не успява да отклони Василий от обсадата. Следва и поражение на българската армия при Вардар.

Въпреки загубите съпротивата продължава. Кракра защитава Перник и нанася сериозни щети на обсаждащите го византийски сили. Самуил разчита и на други верни военачалници, сред които Ивац и Никулица, а Гавраил Радомир остава до него в решителните моменти.

За да ограничи византийските нахлувания, Самуил изгражда отбранителна система по поречието на Струма. През лятото на 1014 година войската на Василий II е спряна от дървена преграда при Ключ.

Защитниците отблъскват нападенията, но Никифор Ксифий преминава през Беласица и излиза в тила им. Притиснати от две страни, българите отстъпват. Мнозина загиват, а други са пленени. Гавраил Радомир спасява Самуил и двамата намират убежище в Прилеп.

Според разказа, изложен в източника, Василий II нарежда да бъдат ослепени 15 хиляди пленници, като на всеки сто оставя по един едноок водач. След това войниците са изпратени обратно при своя владетел.

На 6 октомври 1014 година Самуил умира. Историческият разказ свързва смъртта му с потреса от гледката на осакатената армия. Царят е погребан в базиликата „Свети Ахил“ в Преспа.

След смъртта му войната продължава, но след гибелта на Иван Владислав България окончателно попада под византийска власт. Името на Самуил обаче запазва значението си за последвалите борби за независимост.

През 1040 година въстанието на Петър Делян е свързано с претенцията му, че е Самуилов внук. По-късно Георги Войтех издига за цар неговия правнук Константин Бодин. След възстановяването на българската държава Калоян също се позовава на Самуил, за да обоснове правото си на царска корона.

Тази памет показва защо Самуил остава повече от владетеля с трагичен край. Животът му е свързан с упоритата защита на българската държавност – борба, която продължава десетилетия и оставя следа далеч отвъд неговото време.

По материала „Гордата истина за цар Самуил“ от Любомир Кюмюрджиев, National Geographic България.