Кораб, потънал със злато за стотици милиони долари, 425 загинали, съкровище, открито след повече от век, и човек, който прекарва десет години в затвора, без да разкрие къде са изчезнали 500 златни монети. Историята на американския параход „Сентрал Америка“ (SS Central America) продължава да крие загадки близо 170 години след една от най-известните морски катастрофи в историята на САЩ.

На 3 септември 1857 г. параходът отплава от източното крайбрежие на Панама към Ню Йорк. На борда му се намират 592 души, както и огромно количество злато, добито по време на Калифорнийската златна треска.

По онова време пътуването между западното и източното крайбрежие на САЩ е изключително трудно. Все още няма трансконтинентална железопътна линия, затова пътниците преминават през Панама и продължават по море.

След междинно спиране в Хавана корабът поема към Ню Йорк. Времето първоначално е спокойно, но няколко дни по-късно параходът попада в мощен ураган.

На 11 септември екипажът започва отчаяна борба с нахлуващата вода. Всички мъже на борда се включват в изпомпването ѝ, но усилията им се оказват недостатъчни. Водата достига котлите, двигателите спират и корабът остава без управление сред бурното море.

Капитанът успява да привлече вниманието на преминаващия кораб „Марин“. На него са прехвърлени около 100 души, включително всички 59 жени и деца.

Останалите продължават да се борят за живота си. Вечерта на 12 септември „Сентрал Америка“ потъва. Капитанът загива заедно с голяма част от пътниците и екипажа. Някои оцеляват, като се хващат за плаващи отломки, докато не са спасени от друг кораб.

Общо 425 души губят живота си.

Катастрофата обаче има последствия далеч отвъд човешката трагедия. На борда се намира злато на стойност около 1,2 милиона долара по тогавашни оценки. Изчислено по съвременната цена на благородния метал, това количество би струвало приблизително 236 милиона долара.

Златото е предназначено да подпомогне финансово няколко американски банки, които вече изпитват сериозни затруднения. Загубата му задълбочава финансовата криза от 1857 г. Само месец след потъването почти всички банки в САЩ преустановяват обмяната на хартиени пари срещу злато.

В продължение на десетилетия различни експедиции се опитват да открият останките на кораба. Успехът идва едва през 1988 г., когато екипът на Columbus-America Discovery Group, ръководен от изследователя и търсач на съкровища Томи Грегъри Томпсън, локализира парахода край бреговете на Южна Каролина.

Откритието става възможно благодарение на сонарни технологии, дистанционно управлявани подводни апарати и сложни математически изчисления.

Изследователят Лорънс Стоун използва вероятностен метод, известен като байесова теория на търсенето. Чрез него са определени районите, в които е най-вероятно да се намират останките.

Експедицията продължава 40 дни и обхваща около 3600 квадратни километра океанска площ. В крайна сметка корабът е открит в район, който първоначално не е сред най-вероятните.

През следващите години екипът изважда на повърхността голяма част от златния товар.

През 1993 г. федерален съдия оценява стойността на извлеченото злато на около 21 милиона долара. За колекционерите обаче монетите и кюлчетата от легендарния кораб имат много по-висока стойност.

През 2000 г. основната част от съкровището е продадена за приблизително 50 милиона долара. Днес голяма част от златото се намира в частни колекции.

Откриването на съкровището не слага край на историята. Напротив - поставя началото на десетилетия съдебни спорове.

Още през 1989 г. застрахователни компании, изплатили обезщетения за изгубения през 1857 г. товар, предявяват претенции към намереното злато. Те настояват, че след като са компенсирали собствениците му, съкровището им принадлежи.

Застрахователите губят делото, но скоро се появяват други претенденти.

За финансирането на експедицията Томпсън е привлякъл 12,5 милиона долара от инвеститори. През 2005 г. част от тях го съдят с обвинението, че не са получили полагащия им се дял от продажбата на съкровището. Година по-късно съдебни искове подават и членове на неговия екип.

През 2012 г. Томпсън се укрива от властите, след като не се явява на съдебно заседание. Три години по-късно е открит и арестуван в хотел във Флорида.

Следва продължителен престой в затвора заради отказа му да изпълни съдебни разпореждания, свързани с местонахождението на част от съкровището.

В центъра на спора са 500 златни монети, чиято стойност е оценявана на около 2,5 милиона долара.

Томпсън поддържа версията, че монетите са били прехвърлени на доверителен фонд в Белиз и че не знае къде се намират. Според него голяма част от приходите от продажбата на останалото злато са отишли за адвокатски разходи и погасяване на банкови заеми.

Десет години по-късно загадката остава 

На 4 март 2026 г. Томи Томпсън, вече на 73 години, е освободен от федерален затвор след приблизително десет години зад решетките.

Съдът е прекратил наказанието му за гражданско неуважение към съда, след като е преценил, че по-нататъшното му задържане едва ли ще доведе до информация за монетите. След това той изтърпява и наказание за неявяването си пред съда през 2012 г.

Но най-голямата загадка остава неразгадана.

Никой не е установил къде се намират липсващите 500 златни монети.

Междувременно през 2018 г. друга експедиция успява да извади още злато от сейф в пътническо помещение на потъналия параход. Това подсказва, че на океанското дъно може да има и други ценности, които все още не са открити.

Така историята на „Сентрал Америка“ продължава близо 170 години след трагичното му потъване - с намерено богатство, изгубени милиони и съкровище, чиято съдба остава неизвестна.