Високите планини може да са изиграли решаваща роля за появата на сложния живот на Земята, включително организмите, от които впоследствие е еволюирал човекът. До този извод достига международен екип учени, установил необичайна връзка между два периода на интензивно образуване на планински вериги и важни промени в развитието на живота на нашата планета.

Изследването, публикувано в научното списание Science Advances, показва, че през последните три милиарда години Земята е преживяла два особено значими периода, през които планините са започнали да достигат много по-големи височини. И двата съвпадат с мащабни промени в химичния състав на океаните и атмосферата, които са благоприятствали развитието на живите организми.

Учените отдавна се опитват да установят как е възникнал животът на Земята. Според авторите на новото изследване обаче може би още по-сложният въпрос е как първите едноклетъчни организми са успели да се развият в многоклетъчни форми.

За този преход са били необходими милиарди години.

Екипът, ръководен от Матейс Смит от Университета на Британска Колумбия, предполага, че част от отговора се крие в процеси, протичащи дълбоко под земната повърхност.

Според изследователите през далечното минало постепенното охлаждане на вътрешността на планетата е променило свойствата на земната кора. Тя е станала способна да издържа на по-голямо натоварване, което е позволило образуването на значително по-високи планински вериги.

Първият голям период на подобни промени е настъпил преди около 2,3 милиарда години, а вторият - преди приблизително 800 милиона години.

Учените изчисляват, че дебелината на земната кора под планинските вериги е нараснала първоначално от около 30 на 60 километра, а по-късно е достигнала приблизително 90 километра. Това е позволило на планините да се издигнат до височини, сравними с тези на съвременните Хималаи.

Но именно разрушаването на тези гигантски планини може да е било ключът към развитието на живота.

Колкото по-високи са планините, толкова по-интензивно атмосферните условия и ерозията разрушават скалите им. Така огромни количества минерали и хранителни вещества попадат в реките, а оттам - в океаните.

Сред тях е фосфорът - един от жизненоважните елементи за живите организми.

„Хранителни вещества като фосфора са основни съставки за живота на нашата планета, но преди три милиарда години тези елементи са били заключени в земната кора, а океаните са изпитвали сериозен недостиг“, обяснява Матейс Смит.

Според учените появата на по-високи планини е променила този баланс. Разрушаването на скалите е осигурило допълнителни хранителни вещества, които са подпомогнали развитието на морските екосистеми.

Изследователите установяват и друга интересна зависимост. Двата периода на интензивно планинско образуване приблизително съвпадат със значителни промени в количеството кислород в атмосферата.

Това е особено важно, тъй като увеличаването на кислорода е сред ключовите условия за развитието на много сложни организми.

„Първият период на растеж може да е довел до появата на големи сушеви маси за първи път, докато вторият е издигнал планинските вериги до огромни височини“, обяснява съавторът на изследването Доуве ван Хинсберген от Университета в Утрехт.

Промените са повлияли и на климата. По-интензивното разрушаване на скалите е допринесло за поглъщането на въглероден диоксид, което според учените е свързано с периоди на продължително застудяване и мащабни заледявания.

Изследователите подчертават, че връзката между образуването на планини и развитието на живота все още е хипотеза. Съвпадението във времето и установените геоложки механизми я подкрепят, но не доказват, че планините са били единствената или пряката причина за появата на сложните организми.

„Вероятно не е случайно, че животът на Земята се е развивал и разнообразявал приблизително по същото време, когато са настъпили тези два периода на интензивен планински растеж“, отбелязва съавторът Елън Коойман от Шведския природонаучен музей.

Според учените резултатите показват, че процесите дълбоко в земните недра може да са имали много по-голямо влияние върху историята на живота, отколкото се е предполагало досега.