Ако човечеството бъде връхлетяно от глобална катастрофа, Австралия вероятно ще предложи най-добри шансове за оцеляване. Това показва ново научно изследване, което сравнява устойчивостта на различни държави при ядрена война, пандемия, астероиден удар и други бедствия с планетарни мащаби.

Екип, ръководен от д-р Флориан Улрих Йен от университета във Хаген, Германия, анализира научната литература за седем вида глобални рискове. Сред тях са ядрена зима, удар на близък до Земята обект, мощно вулканично изригване, мащабна кибератака, електромагнитен импулс, силна геомагнитна буря и смъртоносна пандемия.

Проучването, озаглавено „Няма къде да се скрием? Регионална устойчивост и уязвимост при глобални катастрофални рискове“, е публикувано в научното списание Global Challenges.

Изследователите първоначално открили 3200 научни публикации. След няколко етапа на подбор и добавянето на материали, предложени от експерти, те анализирали общо 152 документа.

Австралия е държавата, която най-често е определяна като устойчива при различните сценарии. Тя е и единствената страна, посочена директно като подходяща и в трите основни категории глобални бедствия.

Основните ѝ предимства са географската изолация, огромната територия, развитото земеделие, богатите природни ресурси и способността да произвежда голямо количество храна. Значителната промишлена база би позволила на страната да запази или възстанови част от производството си след тежък срив.

Отдалечеността от големите потенциални бойни полета също може да намали риска от преки поражения при ядрена война. Австралия разполага и със стабилни институции, демократично управление и сравнително добре развита здравна система.

След Австралия в научната литература често се посочват Нова Зеландия, Япония, Швейцария и Аржентина. Всяка от тях обаче има сериозни слабости.

Нова Зеландия е изолирана и произвежда достатъчно храна, но разполага с малка промишлена база и е изложена на вулканични рискове.

Япония има мощна индустрия, добро управление и развита здравна система, но зависи силно от вноса. Застаряващото население също може да се окаже по-уязвимо при пандемия.

Швейцария е защитена от планинския си релеф и има стабилни институции, но е малка и зависима от международната търговия. Аржентина разполага с голямо селскостопанско производство и се намира в Южното полукълбо, което би могло да я предпази частично при ядрена или вулканична зима.

Австралия, Нова Зеландия и Япония са единствените държави, които попадат сред петте най-често посочвани във всяка от трите основни категории глобални рискове.

Авторите предупреждават, че резултатите не представляват окончателна класация на най-безопасните държави. Те са основани на това колко често страните са посочвани в разгледаната литература и на изводи, направени по общите показатели за устойчивост.

Австралия също зависи от международния внос на горива, лекарства и торове. Прекъсването на световната търговия би застрашило земеделието, здравеопазването и промишлеността ѝ.

Дългата брегова линия я прави уязвима при огромно цунами, предизвикано от астероиден удар. Страната може да понесе тежки последици и от изригване с мащабите на вулкана Тамбора, особено ако то се случи в Югоизточна Азия.

Учените открояват четири качества, които най-често увеличават шансовете на една държава да премине през глобално бедствие: географска изолация, продоволствена самодостатъчност, ефективно управление и децентрализирани системи без една-единствена критична точка на отказ.

Някои от тези предимства обаче могат да се превърнат и в слабости. Изолираната държава по-лесно затваря границите си при пандемия, но остава далеч от чужда помощ при срив на инфраструктурата. Мощната индустрия подпомага възстановяването, но обикновено зависи повече от електричество и цифрови системи.

Изводът на авторите е далеч от успокоителен: Австралия може да е най-устойчивата държава според наличните изследвания, но напълно безопасно убежище на планетата няма.