На18 март 1958 г., на VIII конгрес на Комунистическата партия на Китай, председателят й Мао Дзъдун нарежда да се изтребят всички… врабчета,  защото за една година те изяждали зърно, достатъчно да се нахранят 35 милиона души.

Тъй като врабчета се изтощават и умират, ако летят повече от 15 минути, абсолютно всички граждани излезли на улицата, вдигали шум и размахвали каквото им попадне, за да не позволяват на птичките да кацнат.

За първите три денонощия, само в Пекин и Шанхай, са избити 900 хиляди птици. До ноември, същата година, бройката стигнала умопомрачителните 2 милиарда.

През 1959 г. властите обявяват, че реколтата е изключително богата, но през следващата 1960 гъсеници и скакалци изяждат всички посеви, дори горите са засегнати.

Властите тогава мобилизирали хиляди ученици и работниците от заводите, за да чистят полетата от насекомите.

До 1962 в Китай от глад умират 40 милиона.

А компартията ли? Тя обявява кампания за защита на птиците и внася с жп композиции от СССР живи врабчета.