Две жени, изоставени като бебета в Индия и осиновени от различни семейства в Нидерландия, откриха близо четири десетилетия по-късно, че са биологични сестри. Но историята на Меена Гелтинк и Минал Тийсен има почти невероятен обрат - двете всъщност са се познавали още като тийнейджърки и дори на шега са се наричали „сестри“.

Истината излиза наяве едва тази година благодарение на ДНК тест.

Меена, днес на 43 години, и 44-годишната Минал са били изоставени като бебета в сиропиталища в Индия. Впоследствие са осиновени от две различни нидерландски семейства и израстват, без нито една от тях да знае, че има биологична сестра, разказва Reuters.

Съдбата обаче ги среща много преди науката да разкрие връзката им.

През 1996 г., когато са тийнейджърки, двете попадат на среща за осиновени деца. По това време живеят на около 130 километра една от друга.

Още при първата им среща околните забелязват колко много си приличат. Между момичетата също възниква необяснимо силна близост. Разменят си адресите и започват да си пишат писма.

В кореспонденцията си шеговито се обръщат една към друга със „сестро“. Тогава нито една от тях не подозира колко буквално се оказва това обръщение. С времето животът ги разделя и двете губят връзка за около 15 години.

Истината излиза наяве през април тази година, след като Минал прави генетичен тест чрез MyHeritage.

Тя е вкъщи, когато на телефона ѝ пристига известие, че резултатите са готови. Сред намерените роднински съвпадения вижда име, което ще промени представата ѝ за собственото ѝ минало:

„Меена: сестра.“

Първоначално Минал дори не осъзнава, че става дума за момичето, което е срещнала три десетилетия по-рано. Намира Меена в социалните мрежи, разглежда снимките ѝ и постепенно осъзнава невероятното съвпадение.

ДНК тестът показва рядко 100-процентово съвпадение, потвърждаващо, че двете са биологични сестри.

След разкритието Меена и Минал се срещат отново в Нидерландия. Следват прегръдки, сълзи, смях и първото им селфи като сестри.

„Когато те виждам, сякаш съм у дома“, казва Меена при срещата им.

Тя е майка на три деца и признава, че през годините винаги е усещала празнота, свързана с неизвестния ѝ биологичен произход.

„Сякаш липсващото парче от пъзела най-накрая беше намерено“, описва тя чувството си.

Минал, която днес живее във Франция със своя партньор и двамата им синове, също не е разполагала с информация за биологичните си роднини. Тя разказва, че е израснала в любящо семейство, но въпреки това е носела усещане за самота.

След откритието двете наваксват изгубените десетилетия. Всеки ден разговарят с часове и непрекъснато си разменят съобщения.

А изречението на Минал може би най-добре описва необикновената им история:

„Бяхме приятелки, преди да станем сестри. Всъщност през цялото време сме били сестри, просто не сме го знаели.“