Как се защитава град с милиони жители, когато екстремните горещини престанат да бъдат необичайно явление и се превърнат в част от всяко лято? Този въпрос поставят кметовете на Париж, Милано и Финикс в съвместна статия, публикувана в The Guardian.

Еманюел Грегоар, Джузепе Сала и Кейт Галего описват как трите града обменят опит в адаптацията към по-високите температури. Според тях мерките срещу жегите не са само климатична политика, а и въпрос на обществено здраве, градско планиране и социална защита.

Финикс: Градът, който планира жегата предварително

За Финикс, разположен в пустинята на американския щат Аризона, екстремните температури отдавна определят решенията на местната власт. Градът е създал една от първите специализирани общински служби за реакция и ограничаване на въздействието на горещините.

Новите проекти в райони с интензивно пешеходно движение трябва да осигуряват 75% покритие със сянка. Прилагат се и охлаждащи покрития върху сгради и пътища, включително по повече от 300 километра квартални улици.

Финикс разполага и с денонощен център за охлаждане, който предлага допълнителна подкрепа за хора в уязвимо положение. Наемодателите са задължени да поддържат безопасна температура в жилищата — не повече от 28°C. Фирмите, които работят по договори с общината, трябва да прилагат планове за защита на служителите от жегата.

Според кметовете координираните мерки са допринесли за 20% спад на сигналите до спешния телефон 911, свързани с горещините, през лятото на 2024 г., което е било най-горещото в историята на Финикс.

Париж: Прохладно място на седем минути пеша

Париж прилага различен подход, съобразен с гъстото си застрояване и историческата градска среда. По данни на общината всеки жител вече се намира на не повече от седем минути пеша от място, където може да се охлади.

Градът разполага с над 1400 такива пространства, сред които паркове, градини и обществени сгради. При високи температури се удължава работното време на паркове, басейни и обществени бани.

Париж е мобилизирал и мрежа от 27 000 климатични доброволци, които информират гражданите за рисковете и начините за адаптация. През октомври 2023 г. общината организира учение „Париж при 50°C“, за да провери готовността на институциите, службите, училищата и медиите при бъдеща извънредна ситуация.

Милано: Повече дървета и по-малко нагрети настилки

Милано разширява програмите си за обновяване на обществени пространства и училищни улици. Сред мерките са засаждане на дървета, замяна на твърди настилки с пропускливи зелени площи и създаване на сенчести места.

Общината предоставя и телефонна линия за помощ на възрастни и уязвими жители. В своя План за въздуха и климата Милано е заложил цел за ограничаване на местното повишение на температурите до 2°C до 2050 г.

Жегата е и социален проблем

Авторите подчертават, че високите температури не засягат всички еднакво. Най-уязвими са възрастните хора, малките деца, работещите на открито и домакинствата с ниски доходи.

Градската среда допълнително засилва риска. Сградите, пътищата и тротоарите поглъщат топлина през деня и я отделят през нощта, което затруднява охлаждането на жилищата и възстановяването на организма.

Затова кметовете настояват адаптацията да започва много преди настъпването на летните горещини. Тя трябва да включва не само предупреждения и спешна помощ, но и промени в транспорта, жилищата, обществените пространства и условията на труд.

Градовете не бива да търсят решения поотделно

Париж, Милано и Финикс имат различен климат, история и градоустройство, но според тримата кметове това не е пречка да обменят успешни практики. Чрез мрежата C40 Cities близо 100 големи града споделят решения за климатична адаптация.

Авторите призовават националните правителства да осигурят повече средства, правомощия и гъвкавост на местните власти. Според тях инвестициите в охлаждане на градовете, ранно предупреждение и защита на уязвимите хора могат да спасяват животи и да намаляват бъдещите разходи.

„Екстремната жега не е индивидуално бреме“, е основното послание на кметовете. Според тях отговорността не може да бъде оставена единствено на възрастния човек, детето или работника на открито — тя изисква общи решения и дългосрочна градска политика.