Август 2026 г. изравни рекорда за най-горещия месец, измерван някога на Земята. Средната глобална температура на въздуха достигна 16,96°C, показват новите данни на европейската Служба за изменение на климата „Коперник“ (C3S).

Месецът е бил с 0,85°C по-топъл от средното за периода 1991–2020 г. и с 1,65°C над прединдустриалните стойности от 1850–1900 г. Така август 2026 г. се изравнява с юли 2023 г. като най-горещия месец в наличните глобални данни, съобщава Reuters.

Това е и първият месец от ноември 2025 г. насам, през който глобалната температура преминава границата от 1,5°C над прединдустриалното равнище.

Едномесечното превишаване обаче не означава, че целта на Парижкото споразумение вече е окончателно нарушена. Тя се отнася до повишение, задържало се в продължение на десетилетия. Дългосрочното затопляне на планетата в момента се оценява на около 1,4°C.

Рекордната горещина не е останала само над сушата. Океаните извън полярните области също са изравнили най-високата средна температура на морската повърхност, измервана за който и да е месец. Средната стойност през август е достигнала 21,07°C.

Особено високи температури са отчетени в тропическата част на Тихия океан, където се развива Ел Ниньо. Очакванията са природният феномен да се засили през следващите месеци и допълнително да повиши глобалните температури.

Учените подчертават, че Ел Ниньо допринася за екстремната топлина, но основният двигател на дългосрочното изменение на климата остават причинените от човека емисии при изгарянето на въглища, нефт и природен газ.

Западна Европа изпрати най-горещото си лято от началото на измерванията. Поредица от горещи вълни, започнали още през май, доведе до пресъхване на почвите, намаляване на речните нива и тежки последици за земеделието.

Продължителна суша засегна части от Централна и Източна Европа, включително Унгария и Румъния. На много места жегите бяха съпроводени от горски пожари, недостиг на вода и щети върху инфраструктурата.

„Видяхме пътища, които се топят, железопътни линии, които се деформират, затворени училища, претоварени болници и рекордни пожари“, коментира Саманта Бърджис от Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози.

По думите ѝ климатичните промени вече не са абстрактна заплаха за далечното бъдеще, а нарушават ежедневието на хората. Данните на „Коперник“ се водят от 1940 г. и се сверяват с други глобални температурни серии, достигащи до 1850 г.