"Ако някога искаш да си вземеш сладолед, ей там е сладоледеният салон. Искаш по-специален десерт? Има магазинче, точно зад оня ъгъл. Е, имаше… Днес нищо не е останало" - Пабло Новак.

Това е историята на град Вила Епекуен. Малкото селище в Аржентина е основано през 1920 година. Намира се на брега на солено езеро, а лечебните свойства на неговите води превърнали Вила Епекуен в един от най-известните ваканционни курорти в страната.

След силни дъждове, през 1985 г. езерото наводнило целия град. Всички били евакуирани.

Днес от него е останал само призрачен спомен. Градът е под вода в продължение на 30 години. Единственият му жител е пенсионерът Пабло Новак, роден във Вила Епекуен. Баща му дошъл в градчето две години преди да бъде завършено. Хванал се като строител, изградил приют.

Пабло имал брат. Двамата израснали заедно, посещавали местното училище. Един ден Пабло потърсил пътя си другаде - пътувал, работил къде ли не по света, но все нещо го връщало там, в Епекуен.

Когато градът се наводнил, Пабло не си тръгнал. Имал чувство за дълг към това място.

"И така хората ме направиха популярен… Започнаха да разказват истории за това място, истории, които знам като дланта на ръката си - аз станах свидетел на раждането и смъртта на този град", разказва пред BBC Пабло.

През далечната 1922 година в града отваря врати първият хотел. 70-годишен англичанин подписал първият договор, с който наемал земята на брега на езерото за следващите 90 години. Бил човек с предприемчив ум, който добре разбирал, че лечебните свойства на водата са всъщност златна мина. Англичанинът поканил група италиански учени, които наистина можели да докажат, че езерото има способността да лекува.

Така отворила врати почивната плажна станция - взимали по 5 цента от хората, които искат да се къпят в езерото.

В продължение на векове соленото езеро ту преливало, ту ставало жертва на сушата. Но в един момент екосистемата в лагуната била нарушена. И след дъждовната зима градът бил залят.

А някога… някога Вила Епекуен било прекрасно място. Всяка година в града пристигал цирк, а младежите правили всичко възможно, за да могат някак да се сдобият с билет.

"Не беше момент, в който родителите ти дават пари просто така…", спомня си Пабло.

Щом часовникът удрял 7 ч. вечерта, градът се изпълвал с улични музиканти. От всеки ъгъл звучали гайди, китари, акордеони… Хората танцували. Дори деца от съседните градове пристигали в Епекуен, за да се насладят на забавата.

И тогава изведнъж водата започнала да приижда.

През 1980 година зимата била много тежка. Град Олвария бил затрупан от сняг. Епикуен - също. Когато настъпила пролетта и снеговете бавно започнали да се топят, нивото на езерото започнало плавно да се покачва.

Нещата обаче се случвали с бавни темпове и всички имали достатъчно време, за да овладеят положението. Построили дига, с която да пазят селището.

Много скоро хората започнали да използват дигата за разходки. От края и се виждал целия град и дори самият Пабло обичал да кара там колело с децата си. И така четири години. Петата обаче била по-лоша от останалите.

Водата се надигнала до такава степен, че заляла целия град. След това не помръднала цели 30 години. Нито със сантиметър.

Водата започнала да се оттегля едва през 2010 година. Тогава били разкрити руините, които само напомняли за славното минало на Епикуен. Пабло обаче останал в родния си град. До ден днешен той е последният и единствен жител на аржентинския град.