Само допреди няколко седмици най-сухото място на Земята се превръща в едно от най-цветните, след като чилийската пустиня Атакама избухна в грандиозен цъфтеж, какъвто вероятно не е бил описван досега. Около 200 вида растения разцъфтяват, като някои от тях се появяват в райони, където цветя не са забелязвани от преди новото хилядолетие. Това феноменално явление доказва, че семена и грудки са прекарали десетилетия в състояние на покой под пясъка, чакайки жизнетворния допир на водата.

Природен архив и състезание с времето

По думите на Мойсѐс Гримберг, управител на Националния парк „Лянос де Чалe“ в Атакама, пустинята представлява истинска естествена банка за семена и спящ архив, който оживява с падането на дъждовете. Специалистът подчертава, че това е истинско състезание с времето, тъй като краткият биологичен прозорец позволява на видовете да завършат своя жизнен цикъл за едва два до три месеца.

Причините за „суперцъфтежа“ и завръщането на фауната

Климатичният феномен Ел Ниньо тази година донесе рекордни валежи на региона. През юли и август поройните дъждове успяха да се промъкнат дълбоко в почвата и да достигнат семена, които обикновено остават извън обсега на сезонните валежи. В резултат на това се наблюдава най-широкообхватният и наситен „суперцъфтеж“ от 30 години насам, макар този рекорд да може да бъде надминат, тъй като най-сухата неполтарна пустиня в света напоследък получава повече валежи от обичайното.

Увеличаването на честотата на сезонните дъждове създава благоприятни условия за завръщането на разнообразни животински видове – макар и временно. Сред тях са насекоми, влечуги, прилепи и други опрашители, както и по-едри животни като емблематичното гуанако, родственик на ламата.

Научна дейност и бъдеща защита на уникалната екосистема

Атакама е дом и на една от най-големите ботанически сокровищници в Южна Америка – семенната банка „Инитиуаси“. Учените начело с Ана Сандовал не губят време само в заснемане на красотата, а активно събират семена от новоопрашените цветя за бъдещи изследвания. Според Сандовал пустинята често е възприемана погрешно като празно и безжизнено място, докато в действителност тя просто пази потенциала си, очаквайки правилните условия и влагата, за да се събуди.

За да бъде защитено това уникално биоразнообразие, местният губернатор има амбицията да разшири територията на националния парк, така че да обхване новите най-гъсто цъфтящи зони. Освен това се водят усилия за получаване на признание от ЮНЕСКО като обект на световното наследство за това природно чудо, скрито под земната повърхност в очакване на багрите на жълтото, оранжевото, лилавото и виолетовото.

Превод: Glasnews.bg;