Прахът от пустинята Сахара все по-често достига Европа и постепенно се превръща във все по-сериозен фактор за качеството на въздуха на континента. Това показва ново научно изследване, според което през последните години количеството на пустинния прах се увеличава, въпреки че замърсяването от транспорта и промишлеността намалява.

Учени са използвали изкуствен интелект, за да проследят движението на праховите частици над Европа в периода 2012–2021 г. Анализът показва, че концентрацията на най-фините частици, отделяни от двигатели и индустрия, постепенно намалява, докато пустинният прах бележи значително увеличение, особено в Южна Европа.

Прахът се издига от пустинята Сахара в Северна Африка и чрез въздушните течения преминава над Средиземно море, достигайки Испания, Португалия, Италия, Балканите и Гърция. Данните показват, че все по-често той достига и до Северна Европа, макар концентрацията му там да остава значително по-ниска.

Изследователите установяват още, че нивата на сахарски прах в Северна Европа се увеличават със същото темпо, както и в южните части на континента. Според тях това означава, че в бъдеще явлението може да се превърне в сериозно предизвикателство и за държавите, които досега рядко са били засегнати.

Един от най-впечатляващите примери е от 16 октомври 2017 г., когато небето над Великобритания придоби необичаен оранжево-червен цвят, а слънцето изглеждаше кървавочервено. По-късно учените установиха, че причината е бившият ураган „Офелия“, който пренесъл огромни количества прах от Сахара над голяма част от Европа.

Подобни явления не са непознати и в България. През последните години страната неведнъж попадна под облаци сахарски прах, като след валежи автомобилите оставаха покрити с характерен жълтеникав слой. Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) неколкократно е потвърждавал, че причината са въздушни маси, пренесли прах от Северна Африка.

Според учените увеличаването на количеството прах е свързано с разширяването на пустинята Сахара. В резултат както на естествените климатични цикли, така и на причиненото от човека глобално затопляне, площта на пустинята продължава да нараства. Данните сочат, че само през XX век тя се е разширила с около 10%.

Ръководителят на проекта Каспар Даленбах от Центъра за енергийни и екологични науки PSI в Швейцария отбелязва, че все още не е напълно изяснено в каква степен климатичните промени влияят върху този процес. Все повече изследвания обаче показват, че емисиите на парникови газове и свързаното с тях глобално затопляне създават по-сухи условия в някои региони и допринасят за разширяването на пустините.

Един от най-важните въпроси остава влиянието на пустинния прах върху човешкото здраве. Известно е, че фините прахови частици могат да проникват дълбоко в белите дробове и да предизвикат възпаления, оксидативен стрес и увреждане на тъканите. Това може да увеличи риска от сърдечносъдови заболявания, инфаркт и респираторни проблеми, включително астма.

Въпреки това учените подчертават, че ще са необходими още мащабни и дългосрочни изследвания, за да бъде напълно оценено въздействието на все по-честите облаци сахарски прах върху здравето на хората.

Снимка: Meteobalcans; Превод: GlasNews