Турция, Саудитска Арабия и Пакистан подписаха ново споразумение за колективна отбрана, което предвижда въоръжено нападение срещу една от страните да бъде разглеждано като атака срещу всички участници в пакта.

Споразумението, наречено „Съвместно споразумение за отбрана от Мека“, беше подписано в петък в свещения за мюсюлманите град от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман и пакистанския премиер Шехбаз Шариф.

Пълният текст на договора не е публикуван и засега не е ясно какви конкретни военни ангажименти поемат трите държави. От Министерството на външните работи на Пакистан обаче посочиха, че документът постановява, че „всяко въоръжено нападение срещу една от трите държави ще се счита за нападение срещу всички тях“.

Ердоган съобщи, че прилагането на споразумението може да включва съвместни проекти в отбранителната индустрия, както и операции за борба с тероризма.

Идеята за подобен пакт се развива през последните месеци на фона на войните и растящото напрежение в Близкия изток. Все повече държави в региона търсят начини да укрепят собствената си сигурност, без да разчитат изцяло на Съединените щати и останалите западни съюзници.

Сред факторите, ускорили преговорите, са войната между САЩ и Израел срещу Иран, нападенията срещу Саудитска Арабия, които Рияд приписва на свързани с Техеран сили в Йемен и Ирак, както и опасенията от разширяване на израелските военни операции.

Допълнително влияние оказват и съмненията сред част от близкоизточните партньори на Вашингтон доколко САЩ могат да останат надежден дългосрочен гарант за сигурността им.

Представители на трите държави подчертаха, че договорът има отбранителен характер и не е насочен срещу конкретна страна. Те оставиха отворена и възможността други държави да се присъединят към него.

Заместник-министърът на Саудитска Арабия по въпросите на публичната дипломация Райед Кримли заяви, че целта е трите страни да интегрират част от отбранителните си способности, така че да възпират потенциални заплахи.

По думите му не става въпрос за създаване на нов „военен съюз или религиозен блок“, нито за начало на регионална надпревара във въоръжаването.

Споразумението обединява три държави със значителни, но различни военни и икономически възможности.

Турция, която е член на НАТО, разполага с една от най-големите армии в Алианса и бързо развиваща се отбранителна индустрия. Страната произвежда широк спектър от въоръжение – от артилерийски боеприпаси до модерни безпилотни летателни апарати, които изнася за редица държави.

Пакистан също има значителни въоръжени сили и е ядрена държава.

Саудитска Арабия от своя страна разполага с огромни финансови ресурси благодарение на петролните си резерви и заема стратегическо положение между Червено море и Персийския залив.

Новият формат обаче поставя и редица въпроси за това докъде ще стигне солидарността между трите страни при реален конфликт.

Турция има дългогодишни спорове с Гърция в Егейско море, както и все по-напрегнати отношения с Израел.

Пакистан през последната година беше въвлечен във военни сблъсъци с Индия и Афганистан. През май 2025 г. Исламабад и Ню Делхи водиха четиридневни сблъсъци, а през февруари тази година Пакистан обяви „открита война“ срещу Афганистан, обвинявайки властите там, че подкрепят нападения на пакистанска територия. Кабул отхвърля обвиненията.

Саудитска Арабия също се намира в сложна регионална среда. Кралството е изправено пред напрежение с Иран и продължава да се справя със заплахата от хутите в Йемен, които многократно са атакували саудитски цели и корабоплаването в Червено море.

В четвъртък при обстрел от страна на хутите в южната част на Саудитска Арабия са били ранени 11 цивилни, сред които и пакистански гражданин, съобщиха саудитските власти.

Пактът от Мека надгражда вече съществуващо отбранително споразумение между Саудитска Арабия и Пакистан, подписано през септември 2025 г. То също предвижда агресия срещу една от двете държави да се счита за агресия срещу другата.

Въпреки това Пакистан досега избягва директна конфронтация с Иран, с който също поддържа важни отношения.

Според анализатори новият договор не означава непременно създаването на военен съюз по модела на НАТО. По-скоро той представлява силен политически сигнал, че три значими военни сили в ключови региони са готови да демонстрират взаимна подкрепа.

Сделката идва и след опитите на Саудитска Арабия да създаде по-широка морска коалиция за възпиране на нападенията в Червено море. Миналия месец Рияд покани десетки държави да участват, като най-малко 14, сред които Турция, Египет и Пакистан, заявиха подкрепа за инициативата.