Сеута! Един европейски, но разположен на африканския бряг, испански град се превърна в горещата точка на световната политика в петъчния ден. Баталният случай предизвика въпроси: защо сега? Каква е причината?

Кризата в Сеута не може да бъде разглеждана само като европейски миграционен проблем, това мнение разпространява Диана Хюсеин в публикация в социалните мрежи, в която цитира мнението на други специалисти. Те разглеждат взаимовръзката на случващото се в испанския анклав, като пряко следствие на политиката на Мароко, конфликта около Западна Сахара, отношенията между Испания и Алжир и по-широките геополитически сметки в региона.

В коментара, разпространен от Хюсеин, цитира и позиция на мароканска журналистка, според която мароканските власти използват тежкото положение на собственото си население като инструмент за натиск срещу Испания. В текста се поставя и въпросът за все по-честото използване на мигранти като средство в политически конфликти.

"Мохамед VI ( Кралят на Мароко - бел. ред. ) безочливо се възползва от катастрофалната ситуация, през която преминава мароканският народ, превръщайки го в заложник и инструмент на натиск за изнудване на Испания поради две основни причини:

Приемането от Комисията по правосъдие към долната камара на испанския парламент на законопроект (на 23 юли 2026 г., бел. моя), предоставящ улеснена процедура за придобиване на испанско гражданство за сахравите (населението на Западна Сахара, която Мароко се опитва де факто да анексира, но това не е международно признато, бел. моя). Това е силен шамар за мароканските власти, които години наред мобилизират всичките си дипломати и ресурси, за да контролират този проблем, особено по отношение на бъдещето на конфликта в Западна Сахара. Но днес те се оказват изправени пред развитие, което заплашва всички тези усилия.

Втората причина, макар и по-малко силна, е неотдавнашното политическо и икономическо сближаване между Испания и Алжир, което безпокои мароканските власти и ги тласка да засилят традиционните си методи за натиск и маневриране.

И не на последно място, трябва да следим изявленията на Доналд Тръмп срещу Испания, както и позицията на Бенямин Нетаняху. Мароканските власти се опитват да използват този контекст, за да убият с един куршум два заека, дори ако цената за това е страданието на мароканския народ", гласи позицията.

"И над всичко това стои ужасяващата действителност на все по-честото използване на хора, които нямат особено какво да губят, като биологично оръжие, маси от тела, които могат да бъдат хвърляни, стреляни, местени, бомбардирани… от онези, които се смятат за големите „играчи“ на геополитическата сцена. Сцена на все по-задълбочаваща се дехуманизация", заключава коментарът на Диана Хюсеин.

Припомняме, че по данни на испанското Министерство на вътрешните работи, цитирани от AFP, европейската  страна е успяла да върне в Мароко над 37 500 от близо 60 000 нелегални мигранти, които са преминали границата. Процесът продължава със съгласието на Мароко, като според испанските власти повечето от хората доброволно се съгласяват да се върнат.

 В самия анклав живеят едва 80 000 души.

Междувременно Министерството на вътрешните работи на Италия разпореди затваряне на морските и въздушните граници на страната с Испания. Решението идва на фона на нарастващото напрежение около миграционната криза и реакциите в няколко европейски държави.

Вижте и цялата публикация, споделена в социалните мрежи:

 "Кипи интерес към Сеута, географски в Африка, политически и административно в ЕС, макар и не точно в Шенген. Добрите коментатори, които могат да задоволят интереса, пишат, разбира се, добре, но често и дълго, но ето нещо кратко от една мароканска журналистка:

„Мохамед VI безочливо се възползва от катастрофалната ситуация, през която преминава мароканският народ, превръщайки го в заложник и инструмент на натиск за изнудване на Испания поради две основни причини:

Приемането от Комисията по правосъдие към долната камара на испанския парламент на законопроект (на 23 юли 2026 г., бел. моя), предоставящ улеснена процедура за придобиване на испанско гражданство за сахравите (населението на Западна Сахара, която Мароко се опитва де факто да анексира, но това не е международно признато, бел. моя). Това е силен шамар за мароканските власти, които години наред мобилизират всичките си дипломати и ресурси, за да контролират този проблем, особено по отношение на бъдещето на конфликта в Западна Сахара. Но днес те се оказват изправени пред развитие, което заплашва всички тези усилия.

Втората причина, макар и по-малко силна, е неотдавнашното политическо и икономическо сближаване между Испания и Алжир, което безпокои мароканските власти и ги тласка да засилят традиционните си методи за натиск и маневриране.

И не на последно място, трябва да следим изявленията на Доналд Тръмп срещу Испания, както и позицията на Бенямин Нетаняху. Мароканските власти се опитват да използват този контекст, за да убият с един куршум два заека, дори ако цената за това е страданието на мароканския народ.“

И от мен: който говори за Сеута и Европа, без да разбира от и говори за Африка, не го слушайте. Огромното мнозинство от държавите членки на ООН приемат, засега само на думи заявения, марокански план за превръщане на Западна Сахара в автономна област в рамките на Мароко. Всъщност, приема го и Санчес, не без вътрешнополитическа съпротива. Само САЩ и Израел, и няколко сателита, са обявили, че това е суверенна мароканска територия, за радост на Мохамед VI и в замяна на това, че той се присъедини към т.нар. „Авраамови споразумения“. Оня ден Мохамед VI кръсти магистралата, свързваща Западна Сахара с останалата част от Мароко, „Доналд Тръмп“. Но за Санчес.

Предполагам, че той е искал да изтъргува спокойствието на двата анклава на Испания в Африка срещу приемането на плана за автономия (март 2022 г.). Не след дълго обаче (май 2022 г.) гръмна скандалът в Испания за подслушването на телефоните на Санчес и някои министри от страна на мароканските тайни служби с помощта на израелската система „Пегасус“. Предполагам, че това не е повишило нивото на доверие.

Случващото се в един град, който е географски в Африка, макар и политически и административно в ЕС, не може да дестабилизира последния по някакъв значителен начин. Но може да дестабилизира Санчес, и Мохамед VI знае, че има приятели, които искат точно това, плюс изгодите, които тези приятели му носят, плюс евентуалното освобождаване на анклавите от испанците, което той ще продаде на своите поданици като голяма победа. Не съм сигурна, че тези размирици ще му спечелят положителни точки в ЕС, но ние имаме умението да се самотрансформираме в ирелевантни, вътрешно саморазкъсвайки се на „наши“ и „ваши“. Санчес е ваш, обаче не е наш и прочее…

Всъщност, има такива, които казват, че испанците продължават да се държат като колониалисти. Може би са прави.

Има и такива, които казват, че самите мароканци са колониалисти в Западна Сахара, а Мохамед VI просто заменя старите колониални приятели с нови, защото това го държи на доказано брутална власт. И те изглеждат прави.

И над всичко това стои ужасяващата действителност на все по-честото използване на хора, които нямат особено какво да губят, като биологично оръжие, маси от тела, които могат да бъдат хвърляни, стреляни, местени, бомбардирани… от онези, които се смятат за големите „играчи“ на геополитическата сцена. Сцена на все по-задълбочаваща се дехуманизация."