Изкуственият интелект вече не само анализира данни – той започва да открива нови закони на природата. Това показва ново изследване на физици, които са използвали AI, за да разкрият скрити взаимодействия в плазмата – най-разпространеното състояние на материята във Вселената.

За това собщава научнопопулярното издание ScienceAlert, което се позовава на публикувано научно изследване върху т.нар. прашни плазми.

Изследването се фокусира върху прашните плазми – сложни среди, съставени от йонизиран газ и заредени прахови частици. Те се срещат както в космоса (например в пръстените на Сатурн), така и на Земята – при явления като горски пожари или в горните слоеве на атмосферата.

С помощта на изкуствен интелект учените успяват да моделират взаимодействията между частиците с над 99% точност. Но най-важното откритие е друго – AI разкрива асиметрични сили, при които една частица влияе на друга по различен начин, отколкото получава обратно въздействие.

Това противоречи на класическите представи във физиката.

За да обяснят явлението, учените използват проста аналогия: две лодки във вода създават вълни, които си взаимодействат. В зависимост от позицията им, те могат да се привличат или отблъскват. По подобен начин в плазмата водещата частица привлича следващата, но следващата частица отблъсква обратно. Това поведение е било подозирано, но никога не е било наблюдавано толкова ясно.

Според ScienceAlert резултатите поставят под съмнение две утвърдени идеи: че електрическият заряд на частиците нараства линейно с размера им и че силите между тях намаляват еднакво, независимо от размера. Новите данни показват, че реалността е значително по-сложна – зарядът и взаимодействията зависят от температурата, плътността на плазмата и други фактори.

Физиците използват иновативен томографски метод: лазерен лъч „сканира“ плазмата, високоскоростни камери заснемат движението, изображенията се комбинират в 3D модел. След това AI анализира поведението на десетки частици във времето и извежда скритите закономерности.

Плазмата съставлява около 99,9% от видимата Вселена – от Слънцето до междузвездното пространство. Разбирането на нейните закони може да има огромно значение за космическите изследвания, ядрената енергия (термоядрен синтез), комуникациите и сателитите. Но може би най-голямото откритие е друго: изкуственият интелект вече не е просто инструмент – той започва да се превръща в съавтор на научни открития.

И това може да промени начина, по който правим наука завинаги.