Всяка година в началото на май жителите на Земята могат да наблюдават метеорния поток Ета Аквариди – едно от най-красивите небесни зрелища. То е възможно благодарение на прочутата Халеевата комета, тъй като нашата планета преминава през нейната опашка всяка пролет. Най-близкото преминаване на кометата покрай Земята е било на 21 април 1910 г.

Какво прави Халеевата комета толкова известна, че дори хора, които никога не са се интересували от астрономия, са чували за нея?

Още от древността хората наблюдават „звезди с опашки“, появяващи се внезапно в небето. Те често били приемани като зловещи знаци – предвестници на войни, епидемии или природни бедствия. До Ренесанса доминирало разбирането на Аристотел, според което кометите са атмосферни явления.

Тази представа е опровергана от Тихо Брахе, който през 1577 г. измерва паралакса на комета и доказва, че тя се намира далеч отвъд Луната.

С развитието на науката става ясно, че кометите са небесни тела, които се движат около Слънцето. Но остава въпросът – дали те се връщат, или просто преминават и изчезват завинаги?

Отговор дава Едмънд Халей. В началото на XVIII век той анализира орбитите на десетки комети и забелязва, че някои от тях се появяват през интервали от около 75–76 години. Халей предполага, че това е една и съща комета и предсказва нейното завръщане през 1758 г.

Той не доживява да види потвърждението. Но на 25 декември 1758 г. астрономът Йохан Палич наблюдава именно тази комета. Това става първото голямо потвърждение на закона за всемирното привличане на Исак Нютон.

Кометата е наречена в чест на Халей и с право се смята за най-важната в историята на науката.

След като става ясно, че кометата се връща периодично, учените започват да търсят свидетелства за нейните по-ранни появи – и ги намират.

Смята се, че около една осма от всички исторически описания на комети всъщност се отнасят именно за Халеевата комета. Причината е проста – тя е единствената краткопериодична комета, видима с невъоръжено око през сравнително кратки интервали.

Първото сигурно споменаване датира от 240 г. пр.н.е., когато китайски хронисти описват ярка комета, появила се на изток и придвижила се на север. По-късно тя е наблюдавана и от вавилонци, гърци и римляни.

Поради редовността на появите ѝ, много от тях съвпадат с ключови исторически събития. Някои изследователи дори свързват появата ѝ през 12 г. пр.н.е. с Витлеемската звезда – макар тази теория да остава спорна.

През 451 г. кометата се появява по време на нашествието на Атила, а през 1066 г. – при Норманското завоевание на Англия. Тя е изобразена и в Гобленът от Байо.

Появата ѝ през 1910 г. предизвиква истинска паника. В опашката ѝ са открити токсични газове като цианид и въглероден оксид. Това води до истерия и дори до продажба на „антикометни“ респиратори.

Любопитен детайл: Марк Твен пише през 1909 г.: „Роден съм с Халеевата комета. Тя ще се появи отново догодина и мисля, че ще си отидем заедно.“ И наистина – той умира през 1910 г.

Последното преминаване на кометата през вътрешната част на Слънчевата система е през 1986 г. Тогава обаче условията за наблюдение от Земята са неблагоприятни.

Въпреки това към нея са изпратени няколко космически апарата – съветските „Вега 1“ и „Вега 2“, японските „Сакигаке“ и „Суисей“, както и европейската сонда „Джото“.

Именно „Джото“ прави най-близкия прелет – само на 596 км от ядрото. Оказва се, че то има форма на фъстък, отразява едва 4% от светлината и е с размери около 15 x 7,2 x 7,2 км. Повърхността му е разнообразна – с планини, кратери и вдлъбнатини.

Смята се, че кометата произхожда от Облакът на Оорт – огромен резервоар от ледени тела в покрайнините на Слънчевата система.

В резултат на гравитационни взаимодействия тя е пренасочена към вътрешните области. Орбитата ѝ обаче се променя с всяко преминаване покрай Слънцето.

С времето кометата губи маса – според оценки между 85% и 90% от първоначалния ѝ материал вече е изчезнал. В далечното минало тя е била значително по-ярка.

Последният перихелий е бил през 1986 г. През декември 2023 г. кометата достига афелий и започва своето завръщане.

Следващото ѝ голямо появяване ще бъде на 28 юли 2061 г., когато ще бъде значително по-видима от Земята.

Още по-впечатляващо ще бъде посещението през 2134 г., когато тя ще премине на едва 13,6 милиона километра от нашата планета и ще блести по-ярко от Сириус.