Според Института за космически изследвания към РАН, кометата C/2025 R3 (PANSTARRS) е привлякла вниманието на астрономите с необичайно явление – формиране на втора опашка, което може да се окаже ключ към разбирането на взаимодействието между кометите и слънчевата активност.

Наблюденията са направени с помощта на коронографа LASCO на борда на SOHO, който е проследил обекта в последните часове преди той да напусне зрителното поле. Именно тогава учените са регистрирали появата на втора, ясно различима опашка.

Обикновено кометите имат две опашки – прахова и йонна. Те се образуват по различен начин: едната следва орбитата на кометата, а другата сочи директно от Слънцето заради въздействието на слънчевия вятър. В случая обаче учените подчертават, че новата структура се е появила внезапно, което не е типично за подобни процеси.

Една от водещите хипотези е свързана със силна слънчева активност. На 23–24 април от Слънцето са били изхвърлени мощни плазмени облаци (коронални изхвърляния на маса), които вероятно са взаимодействали с кометата. Подобни събития могат да доведат до: „прекъсване“ и пренареждане на йонната опашка, временно създаване на допълнителни опашковидни структури, усилване на яркостта и видимостта на газа около ядрото.

Астрономите отбелязват, че подобни ефекти са наблюдавани и преди, но рядко се случват толкова рязко и отчетливо.

Сред алтернативните обяснения са:

активиране на гейзери върху ядрото на кометата, които изхвърлят допълнителен материал

оптичен ефект, породен от ъгъла на наблюдение

случайно наслагване на прахови и йонни структури.

Паралелно с това, учени от Мичиганския университет обръщат внимание на друга загадъчна комета – 3I/ATLAS. Анализът на нейния химичен състав, и по-специално съдържанието на деутерий (тежък водород), подсказва, че тя може да произхожда от регион в галактиката, където не се е формирала класическа планетарна система.

Откритието на втората опашка при C/2025 R3 (PANSTARRS) засилва интереса към поведението на кометите в условия на силна слънчева активност. Ако подобни взаимодействия се потвърдят, те могат да дадат нови насоки за изучаване не само на самите комети, но и на динамиката на слънчевия вятър в близост до Земята.