Ново проучване установи, че изкуствена версия на естествено срещащ се ензим, произведен от вируси, които заразяват бактерии, може да предложи обещаващ начин за лечение на резистентни към лекарства инфекции.
 
Този метод е особено ефективен срещу кожни инфекции от "Staphylococcus aureus", които представляват сериозна заплаха за онкоболни и болнични пациенти. Изследователи от университета в Копенхаген проведоха лабораторно изследване, използвайки изкуствена версия на естествен ензим, произведен от бактериофаги, вируси, които заразяват бактериите. Този ензим успя да унищожи Staphylococcus aureus, известен също като Staphylococcus aureus, в биопсични проби, взети от хора с кожен лимфом. Според Нилс Едум, имунолог от университета в Копенхаген, инфекциите със Staphylococcus aureus могат да бъдат непреодолим проблем за хората с кожен лимфом, особено след като много от тях са заразени с резистентни на антибиотици щамове, пише, Science Alert.

Нилс Едум обяснява, че антибиотиците не се дават на всеки, за да се избегне развитието на устойчиви на антибиотици бактерии. Ето защо е изключително важно да се откриват нови методи за лечение и профилактика на инфекциите. Staphylococcus aureus често се намира на нашата кожа и в носните ни проходи, без да причинява вреда. Въпреки това, той може да се превърне в опортюнистичен патоген и да причини инфекции, вариращи от леки кожни инфекции до животозастрашаващи заболявания, особено при имунокомпрометирани индивиди. В болничната среда резистентните към лекарства щамове на тази бактерия се превръщат във все по-голям проблем. По време на операция или чрез медицински устройства като катетри, S. aureus може да навлезе в кръвния поток и да заобиколи първоначалните защитни механизми на тялото, включително кожни и лигавични бариери.

Хората с отслабена имунна система, като тези, подложени на химиотерапия, са изложени на риск от заразяване с резистентни на антибиотици „супербактерии“, когато редовно се лекуват в болници. Една група, особено податлива на бактериални инфекции, са тези с кожен лимфом, известен също като кожен Т-клетъчен лимфом (CTCL), който е рядка форма на неходжкинов лимфом, характеризираща се с мигриране на ракови Т клетки към кожата и причиняване на обрив и лезии преди да се разпространи в други части на тялото. 

В това проучване Едум и неговият екип изследват нов тип антибактериален агент, известен като ендолизини. Тези ензими се намират естествено в бактериофагите, вируси, които заразяват бактериите. Веднъж заразени, те разграждат молекули, наречени пептидогликани, които образуват подобни на мрежа скелета в бактериалната клетъчна стена, като в крайна сметка унищожават бактериите отвътре. Тъй като всеки бактериален вид има уникални пептидогликани, специфичен ендолизин може да бъде проектиран да ги насочва избирателно. В този експеримент изследователите са използвали един от тези ендолизини, XZ.700, върху кожни проби от здрави индивиди и пациенти с CTCL. 

При лабораторни тестове ендолизинът XZ.700 убива различни щамове на S. aureus, изолирани от пациенти с CTCL, и блокира ефекта на бактерията, причиняващ тумор върху злокачествените Т клетки, генерирани в лабораторията. Прилагането на ендолизин също значително инхибира колонизацията на S. aureus на проби от здрава кожа и кожни биопсии от пациенти с CTCL, а също така елиминира бактериалните колонии, които вече са се образували върху биопсирана кожа. Едум отбелязва, че техните лабораторни изследвания са показали, че ендолизините не само премахват Staphylococcus aureus от кожни проби, но също така пречат на способността му да стимулира рак. Докато тези лабораторни изследвания на кожна биопсия са далеч от лечението на кожни инфекции и рак в реалния свят, резултатите изглеждат оптимистични.

Изследователите са оптимисти, че ендолизинът XZ.700 е способен да убива резистентни към лекарства щамове като MRSA и дори биофилми, тясно свързани общности от микроби, които са изключително трудни за лечение. Скорошни лабораторни изследвания показват, че това може да се постигне без развитие на резистентност на S. aureus към ендолизини.

Последното е важно, тъй като бактериите са склонни бързо да се адаптират и да разработват нови начини за избягване на антибиотичното лечение по-бързо, отколкото можем да създадем нови лекарства. Необходими са допълнителни изследвания, за да се определи дали ендолизините са уязвими към същите бактерии.

Антибиотичната резистентност беше третата водеща причина за смърт в света през 2019 г. Спешната необходимост от откриване на нови терапии за борба с резистентните към лекарства бактерии е глобален проблем, който засяга не само пациентите с кожен лимфом, но всички.

Превод: GlasNews