Наклонената кула в Пиза е едно от най-известните архитектурни чудеса на света. Тя привлича милиони туристи всяка година със своя необичаен наклон, но малцина знаят, че вътрешността ѝ е празна, а не многоетажна сграда, както често се предполага, предаде репортер на GlasNews.bg.

Какво представлява Наклонената кула в Пиза?

Тази емблематична сграда е всъщност камбанария на катедралата в Пиза, разположена в известното Поле на чудесата (Piazza dei Miracoli). Строителството ѝ започва през 1173 г., но още след изграждането на третия етаж се забелязва, че основите ѝ потъват неравномерно. Въпреки това, вместо да се събори и построи отново, кулата е довършена, като архитектите се опитват да коригират наклона с различни техники.

Защо кулата е наклонена?

Когато строителите започват изграждането, не знаят, че почвата в района се състои основно от пясък, тиня и глина. Основите на кулата са едва 3 метра дълбоки, което е крайно недостатъчно за конструкция с тегло 14 500 тона.

Когато е забелязан първият наклон, инженерите се опитват да компенсират, като строят горните етажи с лек наклон в обратната посока, но това всъщност влошава проблема. Допълнителното натоварване кара кулата да потъне още повече, а наклонът ѝ се увеличава.

Защо кулата не се срутва?

Въпреки че през вековете кулата продължава да се накланя, няколко фактора са предотвратили пълното ѝ срутване:

  • Дългото строителство – изграждането продължава 199 години, като през някои периоди е напълно спряно. Това дава време на почвата да се уплътни, което спомага за стабилизирането на конструкцията.
  • Глинестата почва – вместо да причини срутване, меката почва абсорбира част от напрежението и осигурява естествена стабилност.
  • Земетресенията – макар че районът е сеизмично активен, четири земетресения не успяват да разрушат кулата. Гъвкавата почва всъщност поема вибрациите, което предпазва сградата. 

Опитите за спасяване на кулата

През 1990 г. кулата достига критичен наклон от 5,5 градуса и е затворена за туристи поради опасност от срутване. Започват спешни инженерни мерки за стабилизация:

  • Пробиване на дълбоки отвори (40 м) и поставяне на железни скоби, за да се задържат основите.
  • Замразяване на почвата с течен азот, което довежда до разширяване и свиване на водата в земята, като по този начин почвата се уплътнява.
  • Инжектиране на 90 тона цимент в почвата, за да се спре движението ѝ.
  • Премахване на почва от ненаклонената страна, за да се намали наклонът.

В резултат на тези действия кулата е коригирана до 4-градусов наклон, а през 2001 г.отново е отворена за туристи. Според инженерите тя ще остане стабилна поне още 300 години.

Можеше ли кулата да бъде изправена?

Да, инженерите разполагат с технологията да я изправят напълно. Но това не беше направено нарочно, тъй като наклонът е това, което прави кулата известна и привлекателназа туристите.

Наклонената кула в Пиза е не само архитектурен феномен, но и инженерно чудо, устояло на времето и природните стихии. Въпреки че първоначално е смятана за конструктивна грешка, днес тя е една от най-разпознаваемите забележителности в света. Нейната празна вътрешност и наклонен силует я правят уникална – доказателство, че понякога дори дефектите могат да се превърнат в символи на величие.