Правите като стрела римски пътища продължават да впечатляват археолози и инженери дори две хилядолетия след построяването им. Как древните римляни са успявали да изграждат толкова прецизни трасета без съвременна техника?
Според публикация на Live Science, тайната се крие в три основни геодезически инструмента, използвани от инженерите на Римската империя - диоптър, грома и хоробат.
Римската пътна мрежа се е простирала през Европа, Северна Африка и Близкия изток. Един от най-известните примери е Апиевият път, който свързвал Рим с Брундизиум в Южна Италия. Той е бил с дължина над 500 километра, като големи участъци от него са почти идеално прави.
Археологът Адриана Панаите от Института по археология в Румъния обяснява, че при планирането на новите пътища римските инженери използвали три специализирани инструмента.
Диоптърът служел за прецизни наблюдения на далечни точки, като позволявал точно определяне на посоката. Макар да е описан в древни текстове, досега не е открит запазен екземпляр.
Хоробатът изпълнявал ролята на строителен нивелир. Чрез него инженерите измервали хоризонтални равнини и определяли разликите във височината на терена.
Най-важният инструмент обаче вероятно е била громата, смята Джоузеф Луис от Университета в Кеймбридж. Тя представлявала вертикален прът с Х-образна конструкция и отвеси, които позволявали точното определяне на прави ъгли и поддържането на идеално прави трасета.
Напречно сечение на римски път Снимка: Live Science
Въпреки това учените подчертават, че не всички римски пътища са били изграждани по един и същи начин. Според Марион Крузе от Университета в Синсинати е невъзможно да се твърди, че през вековете е съществувал единен метод на строителство.
Археологът Том Бругманс от Университета в Орхус в Дания допълва, че праволинейните участъци са били възможни основно там, където теренът го е позволявал. В равнинните райони римляните често изграждали почти идеално прави пътища, докато в планинските местности трасетата следвали естествения релеф.
