НАСА показа 14-годишен таймлапс, направен от космическия телескоп Ферми, който показва Вселената в гама лъчение, пише SciTechDaily .
Видеото е създадено на базата на данни, събирани в продължение на 14 години от космическия гама-телескоп Fermi. Забавените изображения показват как нашето Слънце си проправя път през небето на фона на други мощни източници на гама радиация.
„Яркото и устойчиво излъчване на гама лъчи на Млечния път е прекъснато от интензивни изблици на струи, които продължават няколко дни и се движат със скорост, близка до скоростта на светлината. Те се захранват от свръхмасивни черни дупки в ядрата на галактиките. Такива изблици, които могат да се появят във всеки ъгъл на небето, всъщност са се случили преди милиони или милиарди години“, казва Сет Дигел, старши учен в Националната ускорителна лаборатория SLAC.
Според него гама-лъчението е формата на светлина с най-висока енергия. Видеото показва интензитета на гама лъчите с енергии над 200 милиона електронволта, които телескопът е засякъл от 2008 до 2022 г. Например, видимата светлина има енергия от 2 до 3 електронволта.
"Първото нещо, което забелязвате във видеото, е ярко петно, което плавно се движи по екрана. Това е нашето Слънце, чието движение отразява годишното орбитално движение на Земята около звездата", казва сътрудникът на проекта Fermi Джуди Ракузин.
Във видеото можете да видите небето от два ъгъла. Правоъгълна перспектива показва изглед на цялото небе с центъра на Млечния път в средата. Центърът на нашата галактика свети от гама радиация, която се образува в резултат на въздействието на космическите лъчи върху междузвездния газ и звездната светлина.
Много други източници на светлина могат да бъдат намерени при изследване на Млечния път, включително неутронни звезди и останки от свръхнови. Над и под тази централна лента ние гледаме отвъд нашата галактика към по-широката вселена, осеяна с ярки, бързо променящи се източници.
Повечето от тези източници са далечни галактики, те се виждат по-добре от друг ъгъл, който е в представеното видео. Тази перспектива се фокусира върху северния и южния полюс на нашата галактика. Всяка от тези наблюдавани галактики, наречени блазари, има централна черна дупка с маса на един милион слънца или повече.
Много от тези галактики са много далеч. Например, светлината от блазар, известен като 4C +21.35, пътува в продължение на 4,6 милиарда години, което означава, че изригването, което виждаме днес, всъщност се е случило, когато нашето Слънце и Слънчева система са започнали да се формират. Други ярки блазари са повече от два пъти по-далеч и заедно предоставят впечатляващи моментни снимки на активността на черните дупки.
Превод: GlasNews.bg
