Под повърхността на земеделските земи по целия свят се крие невидима заплаха, която би могла да застраши продоволствената сигурност и общественото здраве за поколения напред. Ново всеобхватно проучване установи, че значителна част от сушата по света е замърсена с опасни токсични метали. Форбс пише за това.

Проучването, ръководено от професор Дейи Хоу от Училището по околна среда в университета Цинхуа, използва данни от 1493 регионални проучвания, обхващащи 796 084 почвени проби от цял ​​свят. Използвайки методи за машинно обучение, екипът е картографирал разпределението на седем токсични метала – арсен, кадмий, кобалт, хром, мед, никел и олово – в различни климатични зони и типове земеползване.

Резултатите от проучването, публикувано в списание Science, показват, че от 14 до 17 процента от земеделската земя в света, или приблизително 242 милиона хектара, надвишават безопасните прагове за тези опасни метали. Това замърсяване засяга приблизително от 0,9 до 1,4 милиарда души, живеещи във високорискови райони.

От особено значение за учените е откритието на „богат на метали коридор“, простиращ се през нискогеографската ширина на Евразия, включително региони на Южна Европа, Близкия изток, Южна Азия и Южен Китай. Тази зона, характеризираща се с повишени нива на токсични метали в почвата, се дължи на комбинация от естествени геоложки процеси и човешки дейности като минно дело, промишлено производство и селско стопанство. Високите температури и валежите в тези райони ускоряват изветрянето на богати на метали скали, освобождавайки техните производни в почвата и засилвайки натрупването им в глинести минерали.

Сред изследваните метали, кадмият се оказва най-разпространеният замърсител, особено в региони като Северна и Централна Индия, Южен Китай и части от Африка. Никелът и хромът също са показали значителни излишъци, особено в Близкия изток. Тези метали, макар и да се срещат в природата, стават опасни при повишени концентрации, което води до намалени добиви и потенциални здравословни проблеми при хората и животните поради биоакумулация.

Проучването също така подчертава ролята на селското стопанство за изостряне на глобалното замърсяване на почвата. Напояването с непречистена вода, използването на замърсени торове и неадекватното пречистване на отпадъчните води допринасят за разпространението на токсични метали в земеделските почви, казват авторите. В райони с интензивен добив и висок процент на повърхностно напояване, превишаването на ограниченията за токсични метали е установено повече от два пъти по-високо от средното за света.

Учени предупреждават, че дългосрочното излагане на замърсени почви може да има сериозни последици за безопасността на храните и общественото здраве. Токсичните метали могат да се задържат в околната среда в продължение на десетилетия, навлизайки в хранителната верига чрез културите и добитъка и водещи до различни здравословни проблеми при хората, включително неврологични разстройства, бъбречни проблеми и повишен риск от рак. Натрупването на тези метали в почвата също заплашва биоразнообразието и цялостната производителност на селскостопанските системи.

Предвид мащаба и тежестта на замърсяването на почвата, изследователите призовават политиците, земеделските производители и международните организации да предприемат незабавни действия за наблюдение и смекчаване на разпространението на токсични метали в почвите. Авторите заключават, че защитата на здравето на почвата е от решаващо значение за осигуряване на устойчиво земеделие, опазване на общественото здраве и поддържане на екологично равновесие.

Превод: GlasNews.bg / Снимка: Freepik