Нови данни от космическия телескоп „Джеймс Уеб“ разкриват, че мъглата на Плутон на голяма надморска височина е ключов фактор за климата на планетата джудже, предлагайки улики за древната атмосфера на Земята.
Астрономи, използващи космическия телескоп Уеб, потвърдиха съществуваща теория и откриха нов тип климат на Плутон, който не се среща никъде другаде в Слънчевата система. Изследването е публикувано в списание Nature Astronomy, пише Live Science.
Когато космическият апарат „Нови хоризонти“ на НАСА изследва Плутон отблизо през 2015 г., данните му променят представата за тази планета джудже. Плутон е средно на 5,9 милиарда км от Земята. Факт е, че Плутон има удължена елиптична орбита и следователно разстоянието му от Земята се променя по време на въртенето му около Слънцето. До 2006 г. Плутон е бил обикновена планета, последната в Слънчевата система, но астрономите решават, че характеристиките му не отговарят на този статут и затова сега е планета джудже. Съответно, последната планета в Слънчевата система вече е Нептун.
В допълнение към многото важни данни, които космическият апарат на НАСА предостави на учените, беше открито, че на височина от около 300 км над повърхността на Плутон в атмосферата има многослойна синя мъгла. Сега нови данни потвърждават, че тази мъгла не е просто странно явление, а контролира климата на планетата джудже.
Астрономите казват, че Плутон има напълно нов тип климат, различен от всичко друго в Слънчевата система. Високопланинските мъгли на Плутон са съставени от сложни органични молекули, които се образуват, когато метанът и азотът взаимодействат със слънчевата светлина.
Теорията, че мъглата на Плутон може да контролира климата на планетата джудже, беше предложена за първи път преди осем години. Моделирането на учените показа, че частиците в мъглата абсорбират слънчевата светлина през деня и я връщат в космоса като инфрачервена енергия през нощта. Това би охлаждало атмосферата на Плутон по-ефективно от самото охлаждане на газовете. Според теорията, това би могло да обясни защо горната част на атмосферата на Плутон е около минус 203 градуса по Целзий, с 30 градуса по-студено от очакваното.
Проверката на тази теория е трудна, възпрепятствана от най-големия спътник на Плутон, Харон. Луната обикаля около планетата джудже на толкова близко разстояние, че топлинните ѝ сигнали са трудни за разграничаване.
През 2017 г. учените заявиха, че мъглата на Плутон на голяма надморска височина би трябвало да направи планетата джудже много ярка в средната инфрачервена светлина. Но нямаше мощни инфрачервени телескопи като Webb, който започна работа през 2022 г., които да потвърдят теорията. В ново проучване астрономите успяха да разделят сигналите от Плутон и Харон и откриха, че мъглата на Плутон на голяма надморска височина наистина свети ярко в инфрачервена светлина.
Астрономите смятат, че нещо подобно на климатичните условия на Плутон, които се контролират от мъгла на голяма надморска височина, може да съществува например на спътника на Нептун Тритон или спътника на Сатурн Титан.
Учените също така смятат, че нещо подобно може да е съществувало в далечното минало на Земята. Преди кислородът да промени атмосферата на нашата планета, Земята може да е била обвита в мъгла от органични частици. Тази мъгла може да е помогнала за стабилизиране на температурата на Земята и да е улеснила появата и развитието на първия живот. Изследователите казват, че изучаването на атмосферата на Плутон може да даде нова представа за условията, които са направили Земята обитаема.
„Чрез изучаване на мъглата и химичния състав на Плутон, бихме могли да получим нови прозрения за условията, които са направили ранната Земя обитаема“, каза в изявление Си Джан, планетарен учен от Калифорнийския университет в Санта Круз, който ръководеше екипа от 2017 г.
