Човешкият мозък, повече от всеки друг орган, отличава човешкия вид. През последните седем милиона години той нараства по размер и сложност, позволявайки ни да използваме език, да правим планове за бъдещето и да се координираме помежду си в мащаб, невиждан досега в историята на живота.

Но според проучване, публикувано преди дни, мозъците ни имат недостатък - по-големите мозъци са по-уязвими към старостта.

„Няма безплатен обяд“, каза Сам Викери, невролог в изследователския център Юлих в Германия и автор на изследването.

86-те милиарда неврони в човешкия мозък се групират в различни области. Векове наред изследователите са можели да разпознаят само няколко региона по отличителни белези като групирането на неврони. Но тези големи региони се оказаха разделени на по-малки, много от които бяха разкрити с помощта на мощни скенери.

Човешкият мозък е три пъти по-голям от този на шимпанзетата (Шимпанзетата не са наши преки предци, но и двата вида са произлезли от общ прародител преди около седем милиона години.) Но това не означава, че всички области на мозъка ни се разширяват с еднаква скорост. Някои региони се разширяват само малко, докато други - много.

Д-р Викери и колегите му разработиха компютърна програма за анализ на мозъчни сканирания от 189 шимпанзета и 480 човека. Тяхната програма картографира всеки мозък чрез разпознаване на клъстери от неврони, които образуват различни региони. И двата вида имат 17 области на мозъка, установиха изследователите.

След това тези карти позволяват на изследователите да изчислят колко по-голям е всеки от 17-те региона в човешкия мозък. Те откриха редица области, които са приблизително еднакви по размер и при двата вида. Но няколко области бяха много по-големи при хората. Един от тях беше орбитофронталната кора, регион, който седи точно зад очите и е от съществено значение за вземането на решения.

След това д-р Викери и колегите му разгледаха какво се случва със стареещите мозъци. Невролозите отдавна знаят, че когато хората достигнат 30-те си години, техните неврони започват да губят някои от свързващите си клонове. В резултат мозъците им започват да се свиват. Но е трудно да сравняваме нашите намаляващи мозъци с тези на маймуните, защото ние живеем много по-дълго от тях. Наред с нормалната загуба на обем на мозъка, възрастните хора може също да имат заболявания като Алцхаймер и Паркинсон, които могат да унищожат повече неврони.

Тъй като шимпанзетата рядко живеят след 50 години, учените избраха хора на сравнима възраст, за да проучат как мозъците им остаряват. Те анализираха хора-доброволци на възраст от 20 до 58 години, както и шимпанзета на възраст от 9 до 50 години. Изследователите установиха, че и при двата вида мозъкът се свива с годините. Но някои региони се свиват по-бързо от други. При хората най-бързо свиващите се региони са орбитофронталната кора и други части на мозъка, които са се уголемили най-много през последните няколко милиона години.

Новото проучване е „следващото стъпало в стълбата, по която се изкачваме, за да разберем стареещия мозък“, каза Калеб Финч, еволюционен биолог от Университета на Южна Калифорния, който не е участвал в работата. Но той отбеляза, че изследванията все още не са показали защо наскоро разширените части на мозъка са толкова уязвими към свиване с напредване на възрастта. „Изобщо не е ясно“, каза той. „Невроните нямат химически разлики.“

Една от възможностите, каза д-р Викъри, е свързана с факта, че най-бързо разширяващите се части от мозъка ни улесняват най-сложното ни мислене. Възможно е невроните, които изпълняват тази мисъл, да се износват бързо, което води до свиване на регионите.

Айда Гомес-Роблес, антрополог от Университетския колеж в Лондон, която не е участвала в проучването, предупреди, че 189 сканирания на шимпанзета могат да осигурят само неясна картина на стареещите им мозъци. „Подобни изследвания на стареенето при хора обикновено включват хиляди индивиди“, каза тя.

Нещо повече, новото проучване установи само скромна връзка между разширените региони и бързото стареене. „Вярно е за някои от тези региони, но не знаем дали е вярно за всички“, каза д-р Гомес-Роблес.

По ирония на съдбата главният ни мозък е този, който ни помага да живеем десетилетия по-дълго от шимпанзетата. Мозъците позволиха на нашия вид да си осигури по-стабилно снабдяване с храна, да разберем значението на чистата вода и да изобретим нови видове лекарства. Но в допълнителните ни години мозъците ни продължават да се свиват. И проучването на д-р Викери предполага, че самите региони, които ни помагат да живеем по-дълго, се свиват най-бързо.

С други думи, разочарованието от остаряването - проблеми с припомнянето на думи, например, или превключването от една задача към друга - може просто да е наследство от нашата еволюция. „Имате този невероятен мозък“, каза д-р Викъри, „но това си има цена.“