Учени са анализирали скелетни останки на деца, открити на територията на днешен Виетнам, датирани между 4000 и 3200 г. пр.н.е., и са установили следи от вродена трепонематоза – заболяване от групата на сифилиса, което не се предава по полов път.

Резултатите от изследването са публикувани в International Journal of Osteoarchaeology.

Проучването обхваща общо 309 индивида от 16 археологически обекта във Виетнам, покриващи период от 10 000 до 1000 г. пр.н.е. Следи от заболяването са открити само при три малки деца, като два от случаите са от обекта Ман Бак в Северен Виетнам – район, в който и предишни изследвания са показали висока честота на подобни инфекции в древността.

Болестта се разпознава по характерни зъбни деформации и костни изменения. Анализът на друга група останки – 8 засегнати деца и юноши от общо 70 индивида – насочва учените към фрамбезия (yaws) – тропическо инфекциозно заболяване, което и днес засяга над 150 000 души годишно.

За разлика от класическия сифилис, фрамбезията не се предава по полов път, а чрез директен контакт кожа в кожа.

„Епидемиологичният модел, който наблюдаваме, ясно сочи към невенерична форма на трепонематоза. В същото време откриваме и доказателства за вътреутробно предаване, което е особено интересно“, обяснява водещият автор на изследването Меландри Влок, биоархеолог от университета „Чарлз Стърт“.

Откритието хвърля нова светлина върху разпространението на инфекциозни заболявания в древността и показва, че подобни болести са съществували и са се предавали по сложни начини още преди хиляди години.