Учени са наблюдавали променящите се сезони на нашата планета от космоса и са открили, че пролетта, лятото, зимата и есента са изненадващо несинхронизирани. Само защото две места са в едно и също полукълбо, на сходна надморска височина или на една и съща географска ширина, не гарантира, че ще преживеят едни и същи сезонни промени едновременно, казват учените. 

Проучването е публикувано в списание Nature, пише ScienceAlert. Използвайки 20 години сателитни данни, учените са създали това, което твърдят, че е най-изчерпателната карта до момента на сезонните промени в сухоземните екосистеми на Земята. Оказва се, че дори съседни региони могат да изпитват различни метеорологични и екологични условия, създавайки напълно различни съседни местообитания. Това е подобно на начина, по който часовите зони могат да разделят две съседни места, но в този случай границата е очертана от самата природа.

Според учените, сезоните често се възприемат като прост ритъм – зима, пролет, лято, есен – но нови изследвания показват, че календарът на природата е далеч по-сложен. Това е особено вярно за региони, където формата и времето на типичния местен сезонен цикъл варират драстично в различните части на ландшафта. Това би могло да има значителни последици за екологията и еволюцията на живите организми в тези региони.

Нова карта разкри глобални региони, където сезонните модели са особено несинхронизирани, и тази асинхронност често се наблюдава в горещи точки на биоразнообразие. Това вероятно не е съвпадение. По-голямата променливост в метеорологичните условия може да има ефект на домино, който може да насърчи по-голямо разнообразие в местообитанията. Например, ако природните ресурси в две съседни местообитания станат достъпни по различно време на годината, това може да повлияе на екологията и еволюцията на флората и фауната във всяко от тях.

Земната екосистема
Средни сезонни цикли на растеж на сухоземните екосистеми на Земята, изчислени от сателитни изображения за период от 20 години Снимка: ScienceAlert

Това може дори да означава, че даден вид на едно място достига своя репродуктивен период по-рано или по-късно от същия вид на съседно място, което предотвратява кръстосването. В продължение на много поколения това може да доведе до еволюцията на два напълно различни вида.

Един интригуващ модел, открит от учените, е, че пет средиземноморски региона, с меки, влажни зими и горещи, сухи лета, са преживели цикли на растеж на горите, които са достигнали пик приблизително два месеца по-късно от други екосистеми. Това несъответствие е наблюдавано и на места като Калифорния, Чили, Южна Африка и Южна Австралия. Новата карта разкрива и разлики във времето на цъфтеж на растенията и готовността на реколтата за прибиране на реколтата.

Днес много екологични прогнози се основават на прости модели на сезоните на Земята, но ако наистина искаме да разберем как климатичната криза ще се отрази на нашата планета, трябва да отчетем разликите между различните места, дори тези, разположени близо едно до друго, казват учените. Според изследователите, климатичните модели, които правят общи предположения за сезоните, не успяват да обхванат пълния обхват на огромното разнообразие на нашата планета.