Марс често е наричан Червената планета, но при определени космически условия небето му става изумруденозелено поради полярните сияния. За първи път учените успяха да предскажат кога ще се случи това.
 
Предсказването на полярните сияния, които са резултат от слънчеви бури, може да се окаже спасение за бъдещите колонизатори на Марс, давайки на хората време да избягат от вредната радиация, съобщава Space.com.

Полярните сияния се причиняват от сблъсък на заредени частици от слънцето с молекули и атоми в атмосферата на планетата. Магнитното поле на Земята насочва тези частици към полюсите, където се появяват най-ярките сияния. Но на Марс отдавна му липсва глобално магнитно поле, което да отклонява заредените частици. Без такъв защитен щит цялото небе на Марс свети в зелено, създадено от кислородни атоми на по-малко от 100 километра над повърхността.

Марсоходът Perseverance на НАСА за първи път наблюдава полярни сияния на Марс през март 2024 г. Сега изследователката от университета в Осло Елиз Кнутсен съобщи за второ наблюдение и сподели инструментите, които екипът ѝ е разработил за предсказване на полярни сияния.

Марсиански полярни сияния, заснети от марсохода Perseverance на НАСА на 18 март и 18 май 2024 г. Снимка: Elise Wright Knutsen et al

„Фактът, че отново заснехме полярното сияние, показва, че нашият метод за предсказване и записване на полярни сияния на Марс работи“, каза Кнутсен.

Предсказването на полярните сияния на Земята се основава на десетилетия данни, но в случая с Марс подобни прогнози все още са наука, базирана на проба-грешка.

Кнутсен и екипът й програмирали камерите на Perseverance да наблюдават небето след слънчеви изригвания, наричани още изхвърляния на коронална маса (CME), които със сигурност са насочени към Марс.

Проблемът е, че наблюденията на Марс трябва да се планират три дни предварително. Екипът на Земята се нуждае от време, за да планира и предаде команди на Червената планета. Затова учените анализират кои бури ще бъдат достатъчно силни, за да оцветят марсианското небе в зелено.

От 2023 до 2024 г. екипът е направил осем опита, като първият от тях не е донесъл никакви резултати, тъй като емисиите на Слънцето са били слаби. След това учените са се фокусирали върху по-бързи и по-интензивни слънчеви бури, благодарение на които вече са регистрирали две яркозелени сияния.