Ново проучване на учени показа, че нашите приятели от училище все още оставят отпечатък върху живота ни и не говорим за образно изразяване. Първите ни приятели буквално ни влияят генетично. Съставът им значително влияе върху риска от развитие на психични и наркотични разстройства в бъдеще.

Проучване, публикувано в American Journal of Psychiatry и ръководено от Jessica E. Salvatore, асистент по психиатрия в Rutgers Robert Wood Johnson Medical School, установи, че генетичната предразположеност на връстниците към психични разстройства може да увеличи риска човек, който е техен приятел, да изпитва сам подобни проблеми в ранна възраст, пише Medical Xpress. Това изследване се основава на концепцията за социогеномиката, която изучава как генотипът на един човек може да повлияе на наблюдаваните черти на друг.

Използвайки данни от повече от 1,5 милиона души, родени в Швеция между 1980 и 1998 г., Салваторе и нейният екип оцениха влиянието на генетичните черти на техните връстници върху самите тях. Изследователите установиха, че генетичната предразположеност на техните приятели към разстройства е свързана с по-голяма вероятност от развитие на същите разстройства, дори когато се контролират генетичните рискове и социално-икономическите фактори.

Тази връзка е по-силна сред връстниците в училище, особено сред съучениците от гимназията, посещаващи професионални или подготвителни колежи на възраст от 16 до 19 години. Ефектът е по-голям при нарушения, свързани с употребата на наркотици и алкохол, отколкото при голяма депресия и тревожност. Салваторе подчерта, че е важно да се разбере защо съществуват тези връзки. Тя отбеляза, че генетичната предразположеност на децата, които общуват, може да повлияе на техния фенотип или вероятността от развитие на разстройството, но връзката остава дори след като се контролира дали връстниците са засегнати.

Това предполага, че влиянието на генетичните черти на връстниците се простира отвъд преките взаимодействия. Проучването подчертава потенциала на онлайн и социалните интервенции за справяне с психичното здраве и разстройствата, свързани с употребата на вещества. Според Салваторе фокусирането само върху индивидуалния риск не е достатъчно, важно е също да се вземе предвид по-широката социална и генетична мрежа. Този подход може да помогне за прекъсване на процеси и рискове, които се простират отвъд десетилетието на посещаване на училище, сигнализирайки дългосрочното влияние на генетиката на нашата среда.

Това изследване още веднъж напомня на обществото за необходимостта от по-нататъшно изучаване на механизмите, които са в основата на социалните генетични ефекти и техните последици за полагането на здрава основа за бъдещи възрастни членове на нашето общество.

Превод: GlasNews