Научни изследвания са изяснили поведението на мозъка по време на скука и то се оказа не толкова просто и негативно, колкото се смяташе досега. Когато външните стимули не привличат вниманието ни, мрежата по подразбиране (DMN) на мозъка се активира. Тази мрежа, която включва области като медиалната префронтална кора и задната цингуларна кора, е свързана с интроспекция, самореферентно мислене и консолидация на паметта. Активирането на DMN по време на скука предполага, че умът не е бездеен, а по-скоро е ангажиран с вътрешно изследване и размисъл.

В същото време активността на инсуларната кора, която е отговорна за интероцептивното осъзнаване, се увеличава, сигнализирайки за вътрешното състояние на тялото и подтиквайки към преоценка на текущата ситуация, обяснява Мишел Кенеди, изследовател на младежкото психично здраве в Университета на Съншайн Коуст.

Амигдалата, неразделна част от емоционалната обработка на мозъка ни, също може да стане по-активна, което потенциално може да повлияе на желанието за търсене на нови преживявания или стимули. Това невронно взаимодействие показва, че скуката служи като катализатор за вътрешни когнитивни и емоционални процеси, а не просто липса на активност.

Освен това, изпитването на скука може да противодейства на ефектите от хроничната хиперстимулация. В днешното общество постоянният приток на информация и необходимостта от постоянна ангажираност с работа могат да доведат до „алостатично претоварване“ – състояние, при което системите за реакция на стрес на организма са постоянно активирани, казва Кенеди.

Това състояние е свързано с различни здравословни проблеми, включително тревожност и когнитивни нарушения. Позволяването на периоди на скука може да даде на нервната система почивката, от която се нуждае, за да се възстанови и да възстанови баланса.

Преодоляването на скуката може също да насърчи креативността и решаването на проблеми. Хората, които се занимават с монотонни задачи, като например сортиране на предмети, по-късно се представят по-добре на тестове за творческо мислене. Това предполага, че скитането на ума, причинено от скука, насърчава генерирането на нови идеи и решения, позволявайки на мозъка да формира нови връзки при липса на фокусирано внимание.

Освен това, периодите на скука могат да помогнат за развитието на самосъзнание и емоционална регулация, смята Кенеди. Като се откъсват от постоянни външни влияния, на хората се дава възможност да обработват мислите и чувствата си, което води до повишена умствена яснота и устойчивост. Такова интроспективно пространство може да бъде от решаващо значение за личностното развитие и емоционалното благополучие.

Скуката не е просто пасивно състояние, което трябва да се избягва, а активен процес, който ангажира различни мозъчни мрежи, насърчавайки креативността, емоционалното здраве и когнитивния баланс, заключи Кенеди. Осъзнаването на стойността на тези незаети моменти може да насърчи по-внимателен подход към ежедневието, където периодите на бездействие се разглеждат като възможности за вътрешен растеж и обновление.

Превод: GlasNews.bg / Снимка: Freepik