Парацетамолът е основен компонент в аптечките по целия свят, използван за лечение на главоболие, треска и менструални болки. Лекарството е толкова разпространено, че е трудно да се повярва, че учените не са разбрали напълно как действа.

Невъзможно е да се одобри лекарство, без да се разбере напълно механизмът му на действие. По време на клиничните изпитвания се тестват безопасността, страничните ефекти и ефективността на лекарството. Но понякога това може да не е достатъчно, за да се разбере напълно действието на лекарството.

Парацетамолът е създаден преди повече от 100 години, като за първи път е синтезиран през 1878 г. Отнема десетилетия, за да се реализира напълно потенциалът на лекарството. Днес парацетамолът може да се закупи като отделно лекарство, а също така се използва като съставка в други формули, например в лекарства за настинка и грип. Парацетамолът е подходящ и за хора, които по различни медицински причини не могат да приемат аспирин.

Дълго време учените смятаха, че парацетамолът влияе директно върху мозъка и гръбначния мозък. Но ново изследване на екип от Еврейския университет в Йерусалим показва, че лекарството действа и извън мозъка. По-специално, то засяга периферните нерви, които са първите, които усещат болка.

Предишни проучвания показват, че основният фактор за аналгетичните свойства на парацетамола е метаболитът N-арахидоноилфеноламин (AM404). Когато лекарството попадне в тялото, то първо се метаболизира в черния дроб, където се превръща в AM404 от ензима мастнокиселинна амидхидролаза (FAAH).

Доскоро не беше ясно как точно AM404 може да помогне за облекчаване на болката. Оказва се, че AM404 се произвежда директно в нервните окончания. След това той изключва натриевите канали, необходими за предаване на сигнали за болка обратно към централната нервна система.

„За първи път показахме, че AM404 действа директно върху нервите извън мозъка. Това променя цялото ни разбиране за това как парацетамолът се бори с болката“, казва авторът на изследването, професор Александър Биншток.

Разрешаването на тази дългогодишна мистерия би могло да помогне за създаването на ново поколение лекарства. Използвайки способността на AM404 да въздейства върху болковите неврони, би могло да се разработят локални анестетици, които избягват често срещани странични ефекти като мускулна слабост.