На Земята ѝ предстоят много, много години - по приблизителни оценки около пет милиарда, но евентуалният ѝ край (когато настъпи) няма да е приятен. 

Тогава в ядрото на Слънцето ще свърши водородът, необходим за ядрения синтез. Това изчерпване на водорода ще доведе до сливане на богатата на хелий сърцевина с въглерод. Ядрото на Слънцето ще стане по-плътно, а звездата ще се разшири 100 пъти и ще се превърне в т.нар. червен гигант, който ще погълне всички планети по пътя си.

Този сценарий на Страшния съд отдавна е шедьовър на космическия нихилизъм, нарисуван с помощта на математически изчисления и разбирането ни за ядрената физика. но сега учените могат да добавят към него и "пряко наблюдение". 

Астрономите наскоро обявиха, че на разстояние 12 000 светлинни години от нас за първи път са станали свидетели на звезда, която поглъща планета с размерите на Юпитер. Резултатите им бяха публикувани в списание Nature.

Както отбеляза The New York Times, доказателства за подобни събития на "поглъщане на планети" могат да бъдат открити в цялата Вселена, тъй като звездите често биват затъмнявани от планетарна материя. Но за пръв път учените улавят звезда в този процес. Смразяваща до кости анимация от Калифорнийския технологичен институт (Caltech) улавя тази ослепителна спирала на смъртта, когато слънцеподобната звезда поглъща планетата.

"Това е евентуалната съдба на Земята", казва пред NYT Кишалай Де, съавтор и сътрудник на НАСА. "Ние наистина виждаме с какво ще се сблъска Земята след пет милиарда години."

Учените са имали късмета изобщо да видят това космическо пиршество. През май 2020 г. Де използваше съоръжението Swicky Transient Facility в обсерваторията Паломар в Калифорния в опит да открие звездни експлозии, наречени червени нови. Вместо това той се натъкнал на странна светлинна сигнатура, излъчвана от звезда, наречена ZTF SLRN-2020.

Сравнявайки спектрите на звездата с допълнителни измервания от наземни обсерватории и минали инфрачервени данни от космическия телескоп NEOWISE на НАСА, Де видял, че ZTF е станала по-ярка в инфрачервения спектър почти една година преди откриването на странната светлинна сигнатура. Това почти потвърждава, че около звездата се е образувал прах, който излъчва инфрачервена светлина. С други думи, астрономите са станали свидетели на звезда, която се храни по средата.

Много малко неща във Вселената се осветяват в инфрачервена светлина и след това се осветяват в оптична светлина по различно време", казва Де пред НАСА. "Така че фактът, че NEOWISE видя звездата да изгрява една година преди оптичното изригване, беше от решаващо значение, за да разберем какво е това събитие."

Когато обречената планета се е плъзгала по повърхността на ZTF, тя е изхвърлила горещия газ на звездата в Космоса, където той в крайна сметка се е охладил и се е превърнал в прах. Първоначалното оптично светлинно избухване продължило 10 дни, а звездата продължила да излъчва странно сияние в продължение на шест месеца, докато поглъщала планетния материал.

Времето за заснемане на това първо поглъщане на планета не би могло да бъде по-добро, пише vesti.com. Сега, когато учените имат представа как изглежда този процес, това може да помогне за бъдещи опити за откриване на подобни явления. Това ще бъде особено важно, когато през 2025 г. заработи обсерваторията "Вера К. Рубин", която ще даде на учените възможност да сканират нощното небе както никога досега. 

Може би ZTF ще помогне на астрономите да разберат съдбата на други звездни системи, в които се наблюдава подобно химическо замърсяване, свидетелстващо за поглъщане на планети в миналото.

Що се отнася до това какво осветляват всички тези изследвания за края на собствената ни планета, може би е по-добре да не мислим за това.