Лятната ваканция на депутатите свърши и те се събират на 4 септември за първото си заседание, с което ще дадат старт на есенната пленарна сесия и новия политически сезон.

Парламентът стартира ударно с дебати по ветото на президента Румен Радев, с което той в началото на август върна за ново разглеждане промените в Закона за военното разузнаване. С него държавният глава изрази несъгласието си с одобрената от парламента промяна, даваща възможност цивилно лице да оглави Служба „Военна информация“ като алтернатива на досегашното изискване това задължително да е военнослужещ. Според Радев това не съответства на мястото, което заема службата като неразделна част от въоръжените сили на страната.

Очакването е още от самото начало на политическия сезон дебатът да бъде доминиран от предстоящите на 27 октомври избори за кметове и общински съветници. Такова е и мнението на политологът Димитър Ганев.

„Парламентарната трибуна ще се ползва най-вече за политическа агитация в една или друга посока“, заяви той.

Според него другият акцент в предстоящата работа на депутатите несъмнено ще падне върху предстоящото в края годината обсъждане и приемана на бюджета за 2020 г.

„Далеч не изключвам в активната предизборна кампания на месец октомври да се съобщят добрите новини от Бюджет 2020 г., което да бъде използвано в самата кампания. Какво имам предвид? Разбира се, бюджетът за догодина ще бъде по-голям заради икономическия ръст, който се очаква. Някои социални групи ще се почувстват удовлетворени от съответното повишаване на заплатите в техния сектор. Това до голяма степен ще характеризира предизборната кампания и сезона, а самото приемане на бюджета ще стане през ноември месец, както е по календар“, обясни политологът.

Депутатите ще започнат работа в леко преформатиран състав, след като в края на предходната сесия парламентарната група на „Обединени патриоти“ изключи трима нейни членове – лидерът на „Атака“ Волен Сидеров и двамата му съпартийци Десислав Чуколов и Павел Шопов. Те вече са независими депутати, но всички в патриотите са категорични, че това няма да се отрази на стабилността на управляващата коалиция ГЕРБ-ОП.

„Практически „малка коалиция“ във вариант, в който я познавахме до този момент, не съществува. Големият въпрос, тъй като мнозинството е буквално на ръба, е дали изключването на Волен Сидеров и още двама народни представители ще доведе до разпад на мнозинството. Не виждам никаква такава опасност. Въпреки тежкия конфликт при патриотите, „Атака“ не е дала знак, че ще спре да подкрепя кабинета като цяло. Вероятно критиките на Сидеров в следващите месеци ще бъдат насочени най-вече към ресор „Отбрана“ и там, където има представители на ВМРО и НФСБ“, категоричен е Димитър Ганев.

Според политолога дори и да се стигне до хипотеза, при която „Атака“ да оттегли подкрепата за мнозинството, това няма да означава автоматично предсрочни парламентарни избори. „В парламента могат да започнат разговори между ГЕРБ, БФСБ, ВМРО и „Воля“. Партията разполага с достатъчно народни представители, които да запълнят този вакуум и да имаме нова управленска конфигурация и ново мнозинство“, смята Ганев.

Той припомни, че не липсват и случаи, в които ad hoc подкрепа за мнозинството дават и депутатите от ДПС, но тя е свързана единствено с определени законодателни инициативи.

Началото на новия парламентарен сезон ще започне и с традиционните декларации, в които парламентарните групи ще изразят позициите си по основните политически въпроси и ще очертаят приоритетите в работата си.