Смели, самоотвержени и с огромни сърца. Така най-точно може да опишем хората, които 24 часа, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината са готови да зарежат всичко и да се отзоват на сигнал за изпаднал в беда в планината.

Това е екипът на Планинската спасителната служба (ПСС), която е единствената организация у нас, спасяваща хора в планината. За тях няма празници - тази Нова година екип на ПСС посрещна празника, пътувайки към Черни връх, за да спасят мъж, тръгнал по шорти и маратонки да изкачва Черни връх. ПСС е създадена преди повече от 85 г., а от 1950 г. е част от Българския червен кръст. В България има близо 530 доброволни планински спасители.

Те са разделени в 32 отряда и покриват почти цялата планинска територия на страната. Само 46 от тях са щатни спасители и поддържат петте денонощни центъра у нас.

Редом до тези смели мъже и жени са 22 кучета спасители. Това е Групата за спасяване с кучета към ПСС. У нас има 22 екипа - куче и водач, които покриват почти цялата страна. От 1974 г. четириногите са неизменен помощник в спасяването на човешки животи както в планината при настъпили бедствия, така и при аварии и при издирване на хора. Големите сърца дори преминават пределите на България, за да помагат. Участват в акциите през 1988 г. при земетресението в Армения и при двете разрушителни земетресения в Турция през 1999 г.

Заедно са помогнали на над 10 000 човека в периода 2013-2017 г.

“Техният нос е най-голямото им оръжие при издирването на хора в планината. Те имат 2000 пъти по-силно обоняние от нашето”, разказва Райчо Тодоров, който е един от обучителите на кучета, а и самият той е спасител. Над 30 години е бил в екип с четириног помощник, но наскоро е загубил трето куче. Той разказва, че има традиция в кръщаването на косматите си партньори - и тримата са се казвали Дино.

Такъв обичай спазва и ръководителят на групата за спасяване с кучета към ПСС Сергей Цветков. Първото куче, с което е бил спасителен тандем още през 1990 г., е било женско и се е казвало Кали, а второто и третото му куче носят имената Фелс I и Фелс II.

Цветков разказва, че благодарение на силното си обоняние за 20-30 минути 1 куче може да свърши работа колкото 30 човека за 5-6 часа, а времето при затрупване е най-важно. Четириногите могат да подушат човек, затрупан под лавина, дори на 4-5 метра дълбочина.

“Важно в мисиите е кучето да възприема спасяването като игра - накрая получава лакомство или любимата си играчка”, разказва още Цветков и допълва, че както и при хората всяко е с различен темперамент. Най-предпочитани са кучетата сангвиници, които са по-общителни. Те са най-податливи на възпитание и бързо възприемат.

Има различни възпитателни методи при обучението на косматковците. Един от тях е механичният, при който кучето се учи да сяда например с натиск на ръка.

Друг метод е хранително-вкусовият, при който при изпълнена команда четириногото се възнаграждава с лакомство.

Контрастният метод е съвкупност от предните два. Кучетата възприемат обучение чрез подражание - малко куче наблюдава по-голямо, че прескача, и го повтаря.

Още в началото на обучението се търсят палета, които не са страхливи и не проявяват агресия.

Най-предпочитани са мъжките кучета, защото женските се разгонват 2 пъти в годината и това задължително пречи на работата и на мъжките кучета. В Групата за спасяване с кучета има 1 женско куче - 12-годишната Кара, която спасява хора в района на Банско.

Тя е в работна кондиция въпреки възрастта си, защото заради голямото натоварване кучетата спасители работят до 10-годишна възраст. След “пенсионирането” остават да прекарат старините си при водача.

Средно обучението на един четириног спасител е около 3 години за достигане на най-високото трето ниво. У нас има 10 оперативни кучета, които са готови за най-тежките спасителни акции в планината.

За работоспособността на четириногите е важно да са отпочинали преди спасителна операция, за да може веднага да започнат работа. Защото те се раздават безрезервно на 100%, но ефективността им е с определено време. А и понякога косматите спасители пътуват стотици километри до започване на акцията. Затова четириногите се нуждаят от комфорт по време на придвижването и възстановяване след акциите. Групата за спасяване с кучета работи за закупуване на 2 ремаркета за превозване на кучетата, за да осигурят тези много важни условия за работа на кучето.

Цветков разказва, че четириногите живеят при своите водачи, защото са планинска двойка. Работата с тях е постоянна, тъй като те живеят при семействата на водачите, за разлика от кучетата на МВР, които се отглеждат заедно на едно място.

Кучетата спасители преминават всяка година задължително по 3 обучения. 2 от тях се провеждат в планината и възпитават четириногите как се действа при лавини и за търсене на загубен в планината. През изминалата седмица Групата за спасяване с кучета беше на обучение на Витоша. Третото обучение е насочено за реагиране при бедствия, аварии и катастрофи.

Цветков разказа, че тази година имат новопостъпил планински спасител за обучение от Троян. Преди да започнат тренировки с четириног помощник водачът преминава през 2 курса без куче.

Само за изминалата година ПСС е спасила над 130 човека в над 110 акции.

“За затрупан от лавина най-важно е да се запази самообладание”, съветва директорът на ПСС Емил Нешев. Ако човек загуби някого, с когото е бил в планината, най-важно е да следи пътя и да знае последното място, на което го е видял. След това да се обади на 112 и да даде съобщение на ПСС. Веднага трябва да се тръгне към затрупания и опитите за спасяване трябва да почнат веднага, защото времето при лавина е определящо за оцеляването.

Най-важно е да бъдеш подготвен в планината. Има теоретични и практически курсове, които учат кога, къде и как може да падне лавина. Човек трябва да знае какво „говори“ планината, защото тя наистина “говори”, убеден е Нешев. Важното е да се научим да я разбираме.