Така известната на всички дума "сиктир", от още по-известната в наши земи фраза "Ай, сиктир!" се употребява и е официална част от езиците на 17 държави. Сред тях са Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан, Иран, Грузия, Армения, Азербайджан, Турция, Гърция, България, Румъния, Сърбия, Македония, Хърватска, Черна гора.
Лафът "Ай, сиктир" се тълкува различно, според случая, но се е превърнал в неизменна част от ежедневието на българите. Например недоволстваш за нещо - "Ай, сиктир" означава "Хайде стига, бе". За да разкараш някого - "Ай, сиктир от тук" - "Махай се от тук".
Може и да бъде израз на учудване от някаква случка/събитие. Като например "Ай, сиктир бе, Славчо". Сиктир е съставено от глагола sikmek (корен sik, частица за инфинитив mek), означаващ извършвам полов акт, съвкуплявам се.
Частицата tir обозначава онова, което лингвистите наричат причинителен залог – правя така че нещо да се случи. А целият израз siktir е в подчинително наклонение.
Ако пресъздадем цялата тази граматическа каша в едно словосъчетание, то би звучало по следния начин: отиди да направиш така, че да се съвкуплиш, или по-кратко - ходи се…
Но думата фигурира в речника на 17 държави, а значението й в българския тълковен речник е "разкарай се, изчезвай".
