Хондурас в сблъсък с Ел Салвадор. Един футболен мач, който ще породи истинска война.
Годината е 1969. В сърцето на Централна Америка избухва четиридневен конфликт взел хиляди жертви и принудил още толкова да напуснат домовете си. Кървавата битка още е известна като "Футболната война". Стадионът в Мексико Сити бил изправен на нокти. След 90-минутна игра на терена резултатът бил 2:2. Това бил третият мач между Хондурас и Ел Салвадор, а на карта било участието в битката за Световната купа в Мексико през 1970 г. - надпревара, в която нито един от отборите не е имал шансът да влезе преди.
При първият мач между двете страни печелят Хондурас. Битката била на техен терен и отборът повел с 1:0. По време на вторият мач от квалификациите обаче Ел Салвадор триумфирал. Отборът бил домакин и успял да победи с впечатляващите 3:0 под съпровода на победните викове на своята агитка. И по време на двата мача имало сблъсъци между ултрасите.
В онзи злощастен ден през 1969 г. бил решаващият мач. След като 90-те минути изтекли, съдията отсъдил 11 минути продължение. Маурицио Родригез успява да отбележи гол в полза на Ел Салвадор. На пръв поглед мачът вече е решен - времето, в което Хондурас би могъл да изравни, е твърде малко. Ел Салвадор печели с 3:2. Футболистите си стискат ръцете, прегръщат се и напускат полето.
В рамките на три седмици двете държави влизат във война. Кървав сблъсък, който изненадващо се оказал за земя. Ел Салвадор е неголяма държава с приблизителните размери на Уелс. Населението през 1969 г. е близо 3 милиона души. По-голямата част от страната се контролира от елит на иманярите, които оставяли бедните фермери без почти никаква земя. Основният отрасъл в Хондурас от друга страна също е земеделието. Страната обаче е 5 пъти по-голяма от Ел Салвадор, а населението през същата тази година е 2.3 милиона души. Иначе казано - повече земя и по-малко конкуренция. В резултат през 20 век жители на Ел Салвадор започнали да емигрират, за да се възползват от плодородните необработени земи на съседната държава. Започнали да работят за американски компании и в рамките на една година броят на преселилите се достигнал близо 300 000. Естествено, миграционният процес бил подпомогнат и от въпросния иманярски елит на Ел Салвадор, защото това било в техен интерес. Малкото частни земи на бедните фермери ще останат напълно свободни. Изводът: нови ниви - още пари. Миграционният поток обаче никак не бил угоден на жителите на Хондурас. Самите те били в борба с иманярите там, а всяко парче земя било ценно. И така правителството решило да се намеси и да потуши надигащото се напрежение. Била предприета реформа в земеделския закон. Държавата се фокусирала върху земите, притежавани не от американските компании, опериращи на местно ниво или пък заможните иманяри, а върху нивите на мигрантите.
Президентът на Хондурас по онова време Освалдо Лопез Арейано заповядал хиляди граждани на Ел Салвадор да бъдат депортирани. На фона на всичко това процъфтявал и друг ожесточен спор на морската граница. Двете страни имат претенции за няколко острова в залива Фонсека - малко пространство на тихоокеанското крайбрежие, споделяно от три държави - Хондурас, Ел Сарвадор и Никарагуа. Всички мигранти, изгонени от Хондурас, трябвало да се върнат обратно у дома - последица, с което правителството на президента Фидел Санчез Хернандез не било готово да се справи. Земевладелците в страната започнали да настояват за намесата на армията, а в Хондурас постепенно започнал да назрява и граждански конфликт. Във вестниците се появили новини за убийства и насилие. На фона на всичката тази надигаща се ярост в двете държави липсвал само футболен мач, решаващ участието в Мондиала през 1970 г. Злощастно съвпадение.
Спортната злоба драснала клечката в туба с бензин. И двете страни приели победата в квалификациите като патриотичен дълг. Трябвало да спечелят на всяка цена, особено предвид обстоятелствата. Загуба би означавало срам, който ще преследва отбора до края на съществуването му. Онова, което не знаели било колко точно била важна онази победа и историческата стойност на победния гол, вкаран от Ел Салвадор, превърнал се в символ на една война. На 27 юни, докато играчите се подготвяли за решаващата нощ в столицата на Мексико, Ел Салвадор и Хондурас прекъсват своите дипломатически отношения. В деня след мача американската информационна агенция публикува статия със заглавие "Футболната война" е спечелена от Ел Салвадор с 3:2". В статията се казва, че 1700 мексикански полицаи охранявали мача, за да предотвратят насилие на стадиона. Салвадорците скандирали: "Убийци, убийци" от скамейките. Въпреки това, три дни преди третата среща в Мексико сити, правителството на Салвадор издава резолюция, с която обяснява покачването на напрежението с Хондурас с "резултата от последните международни футболни мачове”, пишат от BBC.
И така, няколко седмици след мача, армията на Салвадор нахлува в Хондурас. Страната е подпомогната от диктатора на Никарагуа Анастасио Сомоза, но дори и с неговата помощ Хондурас не може да отстои на салвадорската армия. В страх, че столицата ще падне, Хондурас се обръща за помощ към САЩ. Примирието е бързо договорено и 4 дни по-късно войната е приключила - кървав конфликт, ескалирал заради един футболен мач.
