Завист. Или заедно в завистта. Не заедно за България. Това е цялата истина за "Пловдив - Европейска столица на културата 2019".
Чиста, гнусна, долна, мръсна българска завист. Че не сме ние. Че друг град е това, което някои си мислят, че им принадлежи по право.
Завист от един селски гологлав тарикат. Припознало се момчето - видяло му се, че сцената била същата, на която пя чалга с продран глас. Завист, че не са го поканили на откриването момчето с цялата му орда чалгаджии. Имаше телевизионно предаване - дано са го гледали и да са проумели колко хубаво е без чалга.
След футбол и ядрена физика се оказа, че българите разбират и от режисура и продуциране. Появиха се и още един куп специалисти, разбиращи от реализацията на световни спектакли, на мащабни и модерни сцени, като тази за откриването на Пловдив 2019. Финансисти също се навъдиха.
Същите преди това тръбяха как кулата ще пропадне, щяла да се срути, да стане страшен инцидент. Страшно имаше, но това беше самата програма. Красиво страшна беше. Уникална. Така, както приляга на най-стария жив град в Европа.
Завист. Махленска завист. И плюнки. Това е истината за "Пловдив - Европейска столица на културата 2019". Дребната българска завист.
Няма вече протестиращи майки, има "Пловдив - Европейска столица на културата 2019". Новата дъвка, с цветните балончета, на която ще градим новия имидж на чалгата.
Чудя се само дали същите тези, водени от сърдития гологлав чалгаджия Слави Трифонов, след проверката на прокуратурата, която предизвика, ще се извинят на Пловдив за глупостите, които наговориха. Едва ли.
Автор, Иво Атанасов ПИК
