Един часовник отмерва живота в Дряново вече 200 години.
Кулата, приютила часовника е построена в далечната 1778-ма година. В миналото, часовникът известявал дряновските занаятчии за началото и края на работния ден. А днес камбанен звън на всеки кръгъл час дирижира темпото на града.
Времето е мое, казва Дабко Дабков, докато ни води в сърцето на кулата. По професия художник и учител, а по душа - всеотдаен дряновец. Вече 13 години, 2 пъти на ден, Дабко изкачва стъпалата на 25 метровата кула, за да свери живота в Дряново.
Казва, че се грижи за часовника, защото няма кой.
„За да бъде точен сутрин и вечер го навивам, като много важно е, аз живея до музея, градския - на Кольо Фичето, от дома го чувам, защото понякога изостава или напредва, да знам как да реагирам”, споделя Дабко Дабков.
Няма данни за първия часовников механизъм, но и до днес отлично работи този от 1883-та, изработен от тревненските майстори Генчо Колев и Христо Василев, чиито имена и годината са изписани върху него и могат да се видят и днес. А Дабко се надява, че ще има на кого да предаде занаята.
А само на няколко метра от часовниковата кула, се намира една прекрасна релефна карта. – „1962 г. е построено училището и картата. Направете сметка общо колко е. Доста години. Аз бях ученик в 11-ти клас”, спомня си Дабков.
Според него това е единствената точна релефна карта в България. За да се направи картата се наложило да се обиколи България. „На 2-3 места имаше такива карти. Едната е в град Трявна, другата в Стара Загора, като тя самата прецени, че тези карти, то не е въпросът да я направим, но и да бъде точна”, отбелязва още Дабко Дабков и уточнява, че идеята била на учителката му по география.
Отнема им 1 година работа. Но трудът им и днес е място за открити уроци по география на децата от училището в Дряново.
