Коледното тържество в женския затвор в Сливен. Жените посрещат празниците с пищно представление. Те не наричат местата, където спят килии, а стаи. Мечтаят, съжаляват за загубеното време с близките си и опитват се да живеят като всички други хора.
„Забравям, че съм в затвора. Може би това е единственото време, в което чувствам, че съм свободна”, споделя изигралата Снежанка в коледното представление.
Галя е разказвач на пиесата. Тя е в затвора от дълго време, но не иска да каже конкретното престъпление, за което е осъдена, както повечето жени в затвора:
„Аз мисля, че като съм направила тази грешка като съм била млада, това не ме оправдава, но всеки един човек в един момент се срамува от себе си. Всеки казва, че е направил грешка и това е, до там. Аз може би няма да си простя никога. Най-ценното е свободата, семейството, но това съм го загубила отдавна. Доброто в мен е много повече сега, отколкото преди години”, споделя Галя.
Жените представят коледната постановка в театралната зала на затвора.
„Благодарни сме за наличието на тази зала. Част от сценичната визия на тази зала благодарение на едно от участията на нашите жени в град Сливен. Имахме постановка на „Железния светилник” с благотворителна цел и с парите си подновихме завесите. Това представление е емоция, обогатяване на култура, на емоционален свят, среща с доброто, вяра, надежда за всяка от участничките”, разказва Сийка Павлова, началник сектор „Социални дейности”.
За участничките в постановката има и награди като най-голямата е домашен отпуск.
„Тази традиция се е превърнала в потребност за голяма част от жените и те очакват с нетърпение, когато завърши една изява, те питат за следващата”, добави Павлова.
