Спорен случай в Пирдоп. Мъж беше осъден да плати 1000 лв. заради симулирано видеонаблюдение на съсед, след като поставил макет на камера до дома си. Оказва се, че дори имитирането на видеонаблюдение е незаконно, ако създава стрес и напрежение в околните.
Бутафорната камера вероятно е имала за цел да плаши крадците. Постоянно светеща червена лампичка обаче оставила съсед с впечатлението, че е истинска и че непрекъснато е наблюдаван в продължение на три седмици. Последвало дело пред районните магистрати в Пирдоп, а не след дълго и пред Върховния касационен съд, който окончателно решил, че имитирането на видеонаблюдение е незаконно, ако за него не е искано съгласието на хората, попадащи в периметъра на дори неработещата камера.
"Съдът е взел предвид един много сериозен проблем, а именно усещането от даден съсед, че от другата страна, от другия имот, от другата къща го наблюдават непрекъснато. Усещането, че се чувстваш записан, че всяка твоя стъпка е проследена, е неприятно", коментира пред БНТ адвокатът Емил Георгиев.
Законът е категоричен - всеки може да наблюдава с камера собствения си имот. Когато обаче в периметъра на видеонаблюдение влезе домът на съседа, проблемът е налице и може да бъде решен само в съда.
"Не съществува засега правен механизъм, с който на другия съсед да бъде забранено да поставя такива камери или съседът да бъде накаран, да бъде принуден да свали камерите", заяви защитникът.
Затова според адвокат Георгиев казусът в Пирдоп може да доведе до законови промени за регламентирането на видеонаблюдението. Но докато това стане, най-добрият ход е дипломацията. "Аз винаги като адвокат съветвам хората да обръщат внимание най-вече на междучовешките отношения. Това означава да потърсим контакт със съседа и да кажем "Виж какво, поставям си камери. Те може би ще обхванат твоя имот. Възразяваш ли, имаш ли някакъв проблем"?", посочи той.
Това е първи по рода си казус в България, но Комисията за защита на личните данни вече има няколко решения за погазено право на лична неприкосновеност.
Бутафорната камера вероятно е имала за цел да плаши крадците. Постоянно светеща червена лампичка обаче оставила съсед с впечатлението, че е истинска и че непрекъснато е наблюдаван в продължение на три седмици. Последвало дело пред районните магистрати в Пирдоп, а не след дълго и пред Върховния касационен съд, който окончателно решил, че имитирането на видеонаблюдение е незаконно, ако за него не е искано съгласието на хората, попадащи в периметъра на дори неработещата камера.
"Съдът е взел предвид един много сериозен проблем, а именно усещането от даден съсед, че от другата страна, от другия имот, от другата къща го наблюдават непрекъснато. Усещането, че се чувстваш записан, че всяка твоя стъпка е проследена, е неприятно", коментира пред БНТ адвокатът Емил Георгиев.
Законът е категоричен - всеки може да наблюдава с камера собствения си имот. Когато обаче в периметъра на видеонаблюдение влезе домът на съседа, проблемът е налице и може да бъде решен само в съда.
"Не съществува засега правен механизъм, с който на другия съсед да бъде забранено да поставя такива камери или съседът да бъде накаран, да бъде принуден да свали камерите", заяви защитникът.
Затова според адвокат Георгиев казусът в Пирдоп може да доведе до законови промени за регламентирането на видеонаблюдението. Но докато това стане, най-добрият ход е дипломацията. "Аз винаги като адвокат съветвам хората да обръщат внимание най-вече на междучовешките отношения. Това означава да потърсим контакт със съседа и да кажем "Виж какво, поставям си камери. Те може би ще обхванат твоя имот. Възразяваш ли, имаш ли някакъв проблем"?", посочи той.
Това е първи по рода си казус в България, но Комисията за защита на личните данни вече има няколко решения за погазено право на лична неприкосновеност.
