Когато разбрахме, че сумата от 70 000 долара е осигурена, изпитахме странно чувство - все едно Иван е с нас в стаята, усетихме присъствието му. Бяхме аз, съпругът ми и дъщеря ми. За мен това е знак, че синът ни иска да го свалим от планините и да го погребем тук, в Русе“.

Това разказа майката на алпиниста Иван Томов – Валентина, цитирана от "Монитор". 35-годишният русенец загина на 17 май, след като покори без кислороден апарат връх Лхотце в Хималаите. Смъртта го застигна на височина 7850 метра под лагер 4 и това правеше акцията по свалянето на тялото сложна и рискована, но не и невъзможна. Започна кампания за събиране на необходимите 70 000 долара за връщане на тленните му останки в родния Русе. Часове след разкриването на банковата сметка премиерът Бойко Борисов обяви, че партия ГЕРБ ще преведе необходимата сума.

„Не повярвах, когато по телефона чух да ни предлага помощ. Бяхме отчаяни – как в тези трудни времена ще се събере до една седмица огромната сума. Мисълта, че тялото на сина ни стои самотно високо горе в планините, далеч от нас, ни разкъсваше. Казах на премиера Борисов – ще бъда честен с вас, имало е моменти, в които много съм ви критикувал, но сега съм трогнат от цялото си сърце“, каза Юрий Томов.

За първи път от момента на страшната вест родителите си поели дъх. „Болката малко ни отпусна, дори си усмихнах. Казах си, луда ли съм аз. Но от това, че усещаме съпричастността на хората, сякаш ни става малко по-леко“, обясни Валентина.

Макар че часове след разкриването на банковата сметка премиерът обяви, че необходимата сума ще бъде изпратена, близо 20 души са превели пари – по 50 лева, по 100 лева, събрали се още около 3000 лева. До обед на 22 май в сметката са постъпили 125 008,47 лева.

„Няма добър родител, който иска тялото на детето му да стои с векове високо в ледниците. Ние сме вярващи хора, желаехме да си го погребем по християнски обичай. Но не знаехме как да съберем толкова много пари. Коментирахме вариантите с познати на Иван и оттам тръгна слухът, че тялото му ще се погребе в скалите. Никога не сме искали това, никога и синът ни пред нас не е изказвал подобно желание“, казва Валентина.

Родителите и сестрата на Иван – Елизавета, не спират да си задават въпроси около смъртта на Иван. Как се е стигнало до там, защо е решил да остане на лагер 4, след като е знаел риска да се нощува на тази височина. Силите ли не са му стигнали заради болестта или е изчаквал Настя Рунова, която вървяла два-три часа след него, за да не остане сама? Само 300-400 метра по-надолу да е бил слязъл и е можел да бъде спасен! В съзнанието им винаги ще отекват думите на Иван, предадени им от Настя Рунова и казани малко преди да почине: „Нямам сили, но ще тръгна заради родителите и приятелката ми“.

Кампанията за набирането на средства вече е спряна и в момента се уреждат организационни въпроси за свалянето и транспортирането на тялото. Съдействие оказват Министерството на външните работи и Консулството на България в Катманду.