Юли е в разгара си, а дългоочакваната лятна ваканция за всички ученици вече е факт. Не така ваканционно обаче стоят нещата с родителите, които имат ограничен отпуск и са принудени да стоят с вързани ръце и печални физиономии в офиса. А какво правим с децата? Кой да ги гледа?
Положението става още по-напечено, ако не разполагаме с баба и дядо под ръка - те или са много заети, или работят, или са през девет планини в десета. Или липсват...
След като сме ударили на камък с варианта „баба и дядо“, следва опцията целодневна занималня.
За да повериш детето си на нейните грижи обаче, в повечето случаи се налага да се бръкнеш доста дълбоко в джоба си и да извадиш оттам дебела пачка пари, която средностатистическият работник в България, честно казано, трудно може да си позволи. С други думи, за да запишеш мъника си в такава, ще трябва да отделиш средно около 300 – 400 лв. за един месец.
Стигаме до последното спасително решение, от което толкова много искахме да избягаме - Негово величество офиса.
Апропо, знаете ли, че децата много обичат да „гостуват“ на работното място на мама или тате – по-различно е, по-интересно е, има много хора, не липсват и лакомства, моливи и химикалки – бол.
Пък и децата обичат да творят, така че няколко листа бяла и цветна хартия, кламери, ножичка или лепило ще запълнят времето му пълноценно. Няма да липсват и мили дами, които да поканят срамежливия мъник в отсрещната сладкарница и да го поглезят с любимото му лакомство.
Полза от детето в офиса има и за мама. С него тя поне ще има възможност по-често да става от пустия му стол и да се раздвижва на въздух в най-любимата си компания.
.jpg)
Дотук добре. Ами ако всичко това трябва да се случва всеки божи работен ден, тогава какво правим? Въпреки милото отношение на хората, с които делиш един офис, идва момент, в който започваш да се чувстваш неудобно – пред шефа, пред колегите, дори и пред детето, което е принудено да прекарва деня между стените на работното помещение, далеч от възможността да поиграе с приятели или да се почувства в свои води.
Едва ли има родител, който да не е изпадал в подобна ситуация. Нито има компания, която да не е търпяла преки загуби или поне пропуснати ползи от подобна конфигурация. Това е реалността за припозналите се в тази история. Може ли да съществува устойчива промяна, така че и двете страни да са печеливши и балансирани? И на каква цена?
Някои служители вече са намерили свой отговор. В САЩ например (държава, неглижираща до голяма степен осигуряването на социални услуги), група работещи майки решават, че могат да родителстват на работните си места. Тъй като няма правилник, който изрично да забранява това, те реализират идеята си, впоследствие създават цялостна програма за отглеждане на деца в офиса. Идеята прераства в "Институт за родителство на работното място". По техни данни над 160 организации в САЩ вече са въвели структурирани програми за отглеждане на бебета и по-големи деца в офиса, а за около 2000 бебета има информация, че са успешно отглеждани на работното място на родителите.
Остава ни надеждата, че и у нас ще се помисли по този въпрос. Добра идея би било изграждането на корпоративни детски градини на повече работни места в страната, пише woman.bg. Съгласни сме, че за целта е нужно съответните фирми да се подготвят старателно и да отделят както време, така и инвестиции за тези проекти. Но пък си струва, нали? Защото когато става въпрос за детски помещения и изобщо за проекти, свързани с осигуряването на комфорта и уюта на децата, а оттам и на спокойствието на техните родители, е приоритет на всеки един от нас.
