Липса на берачи на череши в началото на активната кампания в Кюстендил тормози земеделците. Собственици на масиви измислят най-различни варианти, само и само да привлекат работна ръка, която е предимно от ромския етнос, пише struma.bg.
„Със съпруга ми пуснахме обяви в социалните мрежи, оставихме телефон, ама засега никой не се обажда”, споделя собственичка на масив в село Таваличево. Земеделските производители заплащат межди 40 и 60 стотинки за килограм набрани череши, но има и изисквания. Плодовете трябва да са задължително с дръжки, да се берат само качествените плодове, а в някои от случаите берачите трябва и да ги сортират. Земеделските стопани осигуряват транспорт за работниците. Някои от офертите включват храна и напитки.
„Ставам в 5.30 ч., за да бера череши. Помагат ми синът и приятелката му. Берем до 12 часа, за да избегнем горещините. Масивът ни е в село Драговищица, там черешите са дребни. Обикновено предаваме по 17 касетки на пункт. Моите пари ги отстъпвам на сина, за да отидат на море, няма как да си позволя да плащам и на берачи”, споделя 52-годишна кюстендилка, която работи като барманка. „Черешите са родили много, прибрах се, за да намеря берачи, но засега удрям на камък.
Много е трудно с работната ръка, а масивът е наследствен и не мога да не полагам грижи”, споделя Румяна Николова, която се прибрала от чужбина, за да обере масива си в село Соволяно. „Имаме череши в село Раждавица, берем си ги сами, и то почти зелени, така ни каза изкупвачката Албена. Иначе като са прекалено узрели, мухлясват”, споделя кюстендилката Деяна Спиридонова, която в момента е без работа. „Така ги берем и ние, за да можем да си осигурим някакви средства. Търсим берачи, но неуспешно.
Всяка година с тези череши има проблеми, две години нямаше нищо по дърветата, после миналата година имаше, но изкупната цена е ниска. Много пъти съм си мислела, че е крайно време да ги продадем”, коментира 50-годишна кюстендилка. „Аз вече от години работя с хора от Монтана, много са трудолюбиви. Идват цели семейства, възпитани са, не чупят клони, берат бързо и не са претенциозни”, споделя председател на земеделска кооперация.
„Със съпруга ми пуснахме обяви в социалните мрежи, оставихме телефон, ама засега никой не се обажда”, споделя собственичка на масив в село Таваличево. Земеделските производители заплащат межди 40 и 60 стотинки за килограм набрани череши, но има и изисквания. Плодовете трябва да са задължително с дръжки, да се берат само качествените плодове, а в някои от случаите берачите трябва и да ги сортират. Земеделските стопани осигуряват транспорт за работниците. Някои от офертите включват храна и напитки.
„Ставам в 5.30 ч., за да бера череши. Помагат ми синът и приятелката му. Берем до 12 часа, за да избегнем горещините. Масивът ни е в село Драговищица, там черешите са дребни. Обикновено предаваме по 17 касетки на пункт. Моите пари ги отстъпвам на сина, за да отидат на море, няма как да си позволя да плащам и на берачи”, споделя 52-годишна кюстендилка, която работи като барманка. „Черешите са родили много, прибрах се, за да намеря берачи, но засега удрям на камък.
Много е трудно с работната ръка, а масивът е наследствен и не мога да не полагам грижи”, споделя Румяна Николова, която се прибрала от чужбина, за да обере масива си в село Соволяно. „Имаме череши в село Раждавица, берем си ги сами, и то почти зелени, така ни каза изкупвачката Албена. Иначе като са прекалено узрели, мухлясват”, споделя кюстендилката Деяна Спиридонова, която в момента е без работа. „Така ги берем и ние, за да можем да си осигурим някакви средства. Търсим берачи, но неуспешно.
Всяка година с тези череши има проблеми, две години нямаше нищо по дърветата, после миналата година имаше, но изкупната цена е ниска. Много пъти съм си мислела, че е крайно време да ги продадем”, коментира 50-годишна кюстендилка. „Аз вече от години работя с хора от Монтана, много са трудолюбиви. Идват цели семейства, възпитани са, не чупят клони, берат бързо и не са претенциозни”, споделя председател на земеделска кооперация.
