81% от българите са изцяло съсредоточени върху постигането на материални блага, и това се превръща в основен приоритет за тях. От друга страна, 56,9% от българите за нищо на света не биха погазили закон, дори от това да имат материална или друга полза.
Това сочи проучване на Института за изследване на обществата и знанието към БАН.
На обратната страна са останалите 43,1%, които имат явни нагласи за неспазване на законодателството, и ако не се страхуваха от последствията, лесно биха нарушили нормите.
Резултатите от изследването показват, че едва близо 32% от попитаните българи смятат, че законите в страната са добре написани и лесно приложими на практика. Според авторите на изследването това е знак, че българското общество е с нараснала критичност към народните представители като законодателен орган, и към законите като правни норми. Резултатите от това проучване показват, че по-голямата част от обществото вече поставя условие – законите ще бъдат спазвани, ако са адекватни, обслужват интереса на обществото и са приложими на практика, показва още проучването.
Близо 19.8% от запитаните са абсолютно съгласни, а над 41% – съгласни до известна степен с твърдението, че ако даден закон им пречи, ще намерят начин да го заобиколят и да постигнат своите цели. Почти 53% от българите пък смятат, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност. За над 65% от обществото сивата икономика е най-бързият начин да се изкарат пари.
Проучването на Института за изследване на обществата и знанието към БАН сочи още,че работодателите, и дори работниците имат по-голяма склонност да спазват и зачитат законите. Докато учениците, безработните лица и дори домакините са по-склонни да имат по-фриволно поведение и открито да не зачитат и спазват настоящото законодателство. Така в обществото се насажда мнението, че неспазването на законите е естествена и логична реакция на евентуалната пълна с пропуски и несъвършенства законова среда.
