Първо по рода си проучване откри голямо разпространение в 3 области – при над 50% от хората в тях. Вероятно десетки и стотици случаи на неуточнен асептичен менингит се дължат на Тоскана вируса.

Хапали ли са ви папатаци? Знаете ли изобщо що за насекоми са? А че са внесли у нас неподозирана зараза?

Папатаците пренасят вирус, за който доскоро се е считало, че разболява от менингит и енцефалит хората в държавите от Средиземноморския басейн и по тази причина е пренебрегван в останалите страни. Било е грешка. Открива се вече много навътре в Европа - дори в Германия. Изненадващо се оказва, че вирусът незабелязано е дошъл и у нас.

Патогенът носи името на един от най-прекрасните региони на Италия – Тоскана.

Атакува

централната

нервна система

и в повечето случаи създава илюзия за лек грип. При немалка част от хората обаче протича екстремно с възпаление на мозъка или на мозъка и мозъчните обвивки.

Докато сме се плашели от екзотичната западнонилска треска, всъщност много по-често сме заразявани от Тоскана вируса. Не е ясно откога патогенът е тук, но със сигурност се разпространява от години и на него се дължат много случаи на вирусни менингити и енцефалити, официално регистрирани като неуточнени.

В България досега не е провеждано проучване, тъй като макар и по-южна,

страната ни

не е била сред

вероятните зони

на обитание на

Тоскана вируса

Но интуицията – резултат на натрупан опит с други екзотични инфекции, подсказва на проф. Ива Христова, дмн, да се задълбочи в болестта, носена от папатаците. Тя е заместник-директор на Националния център по заразни и паразитни болести и завеждащ на Националната референтна лаборатория по векторно предавани инфекции.

Проф. Христова изследва без специален подбор “на сляпо” здрави българи от всички области в страната. Изненадващо Тоскана вирусът, който при ухапване предава кръвожадната мушица, се доказва доста по-често от вируса на западнонилската треска.

“По някаква причина в последните години папатаците увеличиха числеността си драстично и създават голям проблем.

Ухапването е

много сърбящо

– дори до болка,

мястото се зачервява, възможни са болки в мускулите и ставите, лека температура. В идеалния случай за 3-5 дни оплакванията преминават. Но никак не са редки случаите, в които се засяга централната нервна система – развива се менингит или менинго-енцефалит. В Италия, Испания и Франция, в които е доказан, през лятото вирусът е един от 3-те най-чести причинители на мозъчните заболявания (другите два са ентеровируси и херпесни вируси) , като за Италия той е №1. Затова е важно да се обърне внимание на хората, а и на лекарите, че не само комарите и кърлежите пренасят опасни болести, а и папатаците. Вероятно е много висок процент от неизяснените вирусни менингити и менинго-енцефалити от юни до август да са причинени от новопоявилия се у нас вирус”, обясни проф. Христова. Тя съветва при неврологична симптоматика след ухапване от папатак лекарите да насочват към изследване за вируса в националната референтна лаборатория. С генетични техники там има възможност да се докажат както вирусът, така и антителата към него.

Антителата

са маркер, че

човекът някога

е бил инфектиран

с вируса и организмът е изработил в отговор специфични протеини, които разпознават патогена. По този начин антителата направляват съпротивата на имунната система да му се противопоставят при нова среща. Всички българи, при които се откриват антителата към Тоскана вируса, са преболедували инфекцията, без да са знаели какво е причинило неразположението им. Наличието на антитела у толкова много българи е

косвено

доказателство,

че патогенът

се среща

поголовно и у нас

и е свързан с десетки и стотици неуточнени менингити и енцефалити на година.

“На практика сме открили антитела при хора от всички изследвани области. Процентът варира от 8,7 в Централна България до 56,5 в регионите около границата с Гърция и по долината на Струма. Най-високите стойности са за областите Благоевград и Кърджали – всеки втори се е срещал с вируса и е преболедувал с незначителни симптоми, на които не е обърнал внимание. Доказахме антитела при 39% от населението в област Кюстендил и при 35% от варненци. В столицата и София-област открихме антитела срещу Тоскана вируса у 13% от изследваните. Най-нисък процент показаха серумите на хората от област Бургас – 4,4 процента”, даде примери проф. Христова.

За първи път Тоскана вирусът е описан като местен за Европа през 1971 г. 15-ина години по-късно вече е откриван в болни хора от много държави, които са пребивавали в Тоскана. Днес вече се смята за постоянно присъствие не само в Италия, а и в Испания, Франция, Португалия, Кипър, Гърция, Турция, Тунис. В засегнатите държави е обект на интензивни проучвания, защото вирусът е потенциална заплаха за общественото здраве. Предава се на човека от дребните кръвосмучещи мушици от род флеботомус, популярни у нас като папатациеви мушици. В много държави са познати като пясъчни мушици.

Кръвожадните насекоми

може да бъдат

объркани с

комари, но не са,

по-дребни са

и много космати

В миналото са се срещали предимно в южните страни - около Средиземноморието и тропиците. С промяната на климата бързо разширяват местообитанията си и вече имат популации и в Централна и Западна Европа.

Въпреки нарастващите доказателства за водещата роля на вируса в летните неврологични инфекции лекарите в Европа са недостатъчно информирани за идващата от папатаците вирусна зараза, е оценката на Европейския център за контрол на заболяванията.

Значителна част от Тоскана инфекциите са безсимптомни или причиняват леки оплаквания, които не подтикват към търсене на инфекциозни клиники и така в повечето случаи изобщо не се стига до лабораторно изследване. Това според специалистите води до драстично подценяване и обяснява защо най-описваната клинична картина е на невроинвазивните случаи, които обикновено се лекуват в болница.

Според данните от Италия, Испания, Франция, където има най-голям опит с треската от папатаци, инкубационният период е 3-7 дни, максимум 2 седмици и вероятно се влияе от вирусния товар. При всички пациенти мозъчно възпаление

започва

с брутално

главоболие,

температура

(при 76 -97% от болните), гадене и повръщане (67-88%) и мускулни болки (18%). В острата фаза хората се оплакват от скованост на врата, обърканост, треперене, парези, дразнене от светлината. Според лекарите само по оплакванията тези форми на асептичен Тоскана менингит не може да се различат от причинените от други патогени мозъчни възпаления. Сезонът на т.нар. папатациева треска започва със затоплянето напролет и продължава до захлаждането, когато приключва размножителният период на пясъчните мухи.

Към момента

няма ваксина

срещу вируса

Превенцията се ограничава до борбата със заразените популации папатаци и осигуряване на лични предпазни средства против кръвосмучещите мушички, които са особено активни през нощта.

Оценката на учените от НЦЗПБ е, чеу нас рискът от заразяване е умерено висок, сравним с риска в ендемичните райони на централна Италия.

Проучване за разпространението на вируса в Турция, извършено чрез изследване на антитела, очертава профила на прекаралите заболяването. Това са по-често възрастни мъже от селски райони, ангажирани с продължителна работа на открито.

Проф. Ива Христова, дмн: 

За едно лято случаите на западнонилска треска у нас са повече, отколкото общо за последните 7 г. 

Предаваните с комари вирусни патогени са проблем, пред който вече сме изправени.

Новите инфекции идват със затоплянето на климата и разширяване на условията за живот на типично южни видове насекоми, с оживените туристически и икономически контакти.

В Европа зачестиха случаите на внесени от тропическите страни тежки вирусни инфекции, предавани с комари и папатаци – зика, денга, чикунгуня, западнонилска треска, вирусните менингити в резултат от Тоскана вируса.

В съседните Гърция, Сърбия, Румъния през 2018 г. имаше по над 200 случая на западнонилска треска с висока смъртност, достигаща до 20 процента.

Проучване у нас също установи циркулирането на вируса на западнонилската треска. В Софийска област и по река Дунав са доказани най-високи нива на заразяване сред хората.

Благодарение на въведената модерна методика установихме и неочаквано висок брой заболели през 2018 г. Тези 15 души, които стигнаха до официално потвърждаване, са повече от всички случаи за последните 7 г. Вирусът е доказан в серум, кръв и ликвор на пациенти с тежки енцефалити или менинго-енцефалити. В Софийско рискът е около 10 процента, във Видин 7,5 процента, в Русе и Силистра - 6. Вирусът е доказан и в популации на комари в селищата по Дунав.

Пясъчните мухи заразяват и с паразита на лайшманиозата

Папатаците пренасят и друга тежка болест - лайшманиоза, но това се случва чрез предаване на паразит по време на ухапването.

Лайшманиозите водят до тежки поражения на вътрешните органи (висцерална лайшманиоза) или на кожата и лигавиците (кожна и кожно-лигавични форми). Причиняват се от едноклетъчни паразити от рода лайшмания, които се развиват в организма на човека, гръбначните животни и насекомите.

Предаването на заразата става чрез папатаците, които веднъж придобили паразита при смучене на кръв от болни хора и животни, продължават да разпространяват паразита.

Висцералната форма на заболяването започва с пристъпи на висока температура и силна отпадналост. Увеличават се лимфните възли, далакът, черният дроб, драстично спада хемоглобинът.

Ако не се започне своевременно специфично лечение, усложненията на лайшманиозата са фатални.