Има една част от България, в която хората живеят и оцеляват по свой начин. Езикът и шегите им са цветни и често неразбираеми, а добротворството им е впечатляващо. Това са хората от Северозапада. В следващите минути разказваме няколко истории за красоти и добрини, сторени от тях безвъзмездно и единствено „на ползу роду”.
Великолепието на природата има нужда от реклама. Румен, Димитър, Божидар и Любен от Вършец знаят това и го правят от девет години. Изработват и монтират конструкция с упътване към емблематични за курорта местности и продължават с още табели.
За да облекчи трасето, групата прави и пейки. Още по-нагоре мъжете изграждат заслони, маси, барбекюта и дори мостове. Строителният материал за тях изнасят на гърбовете и с ръцете си.
От началото и досега даряват труда си напълно безплатно, макар местни и туристи да не вярват в това. „Едните не вярват, че работим доброволно. Другите ни дават акъл, без да помагат”, казва Румен Илиев.
Две-три години са работили с техни средства, след това се появяват „леки” спонсори. Девет години по-късно, ентусиазмът им си е все толкова голям. Последното нещо, което са направили, е детски кът.
По добротворчество и ентусиазъм не отстъпват и в съседната на Монтана област Видин. В крайграничното село Делейна например първо се появи нова чешма. Изграждат я на свои разноски двама братовчеди, които живеят в селото.
„След това дойде идеята за беседката, покрай беседката решихме да направим и барбекюто, после стана едно приятно място за семейни и приятелски събирания и решихме да облагородим малко и местността”, разказа Румен Еремиев.
„И като разбраха долу в селото, всеки вика: „И аз ще дам 20 лева, аз ще дам 50 лева”, и който ни дава, ние събираме и пишем. Всичко сме отчели, да е всичко документално”, допълни и Захари Костов.
„Отделно други ни помогнаха с материали, с труд, така че общо дарителите станаха над 50 души и сме ги записали в една паметна записка, която ще сложим в капсула и ще я заровим в основите на чешмата, да остане за поколенията, ако някой се сети някой ден”, отбеляза Румен Еремиев.
В капсулата ще е и името на Лазар. Освен със средства той се включва с техника и с две дървени скулптури на орли. „Харесвам селото, харесвам хората и мисля, че тук им е мястото”, каза Лазар Лазаров.
„Нашите деди и прадеди пет чешми са построили. Не са имали нито повече пари, нито повече средства. Просто са имали желание и малко повече обич към собствената си земя”, подчерта Румен Еремиев.
Памет и обич към прадедите си пазят и в близкото до Делейна село Тияновци. Там местните издигат с безвъзмезден труд и дарения паметник на Ботевия четник Младен Калинов, известен като Козлодуйското даскалче. Решават го, когато разбират, че е родом от Тияновци.
Във Врачанско също не липсват инициативи „на ползу роду”. Там пък, като им писне от дупките по пътищата сами си ги правят, и засрамват я държава, я община.
В долния си край улица „Чеган” във Враца била непроходима.
Мъжете се заели с кратерите, жените ги снимали и така се появила и прочула бригада „Чеган строй”. Не след дълго лошият участък бил изцяло преасфалтиран и сега улицата, освен проходима, е и пример, че сговорна дружина планина повдига.
Миналото лято пък селата Горни Вадин и Долни Вадин окупираха второкласното шосе за Плевен, занемарено от 40 години и осеяно с кратери.
Хората събрали 4 хиляди лева за ремонта, купили студен асфалт и започнали да запълват ямите.
Уникални хора, красива природа и много магия. Веднъж видиш ли го, не можеш да го забравиш. Добре дошли в българския Северозапад!
