Откритията на българските учени на Ледения континент – непознат екземпляр риба, нови видове растения и ценни микроорганизми – са от световна величина. Това каза проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт и ръководител на 27-ата антарктическа експедиция.
Той уточни, че новооткритата на Антарктида ледена риба с прозрачна кръв е уникален за гръбначния свят вид. Що се отнася до откритите на Антарктида микроорганизми, те са изключително ценни със своите ензими, от които се правят антибиотици и българските биолози имат сериозен принос за това, разказа проф. Пимпирев.
„Антарктида е най-голямата природонаучна лаборатория в света и съм щастлив, че ние, българите, заедно с наши колеги – учени от над 40 страни в света, които изразходват стотици милиони за наука всяка година – работим като равни. Това е така заради полярната база, с която разполагаме на ледения континент. Нашите биолози взимаха проби от микроорганизми, различни видове безгръбначни и водорасли, които са много чувствителни на климатичните промени. На Антарктида живеят микроорганизми, които са уникални за този девствен континент с най-екстремните условия на цялата планета“, обясни проф. Христо Пимпирев.
След като работата на биолозите на ледения континент приключи до края на 2018 година, през януари и февруари в българската база работят геолозите, които изследват увеличаващите се свободни от лед пространства, каза още той.
Проф. Пимпирев определи скалите като страници от книга, по които геолозите четат миналото. Той уточни, че вече са открити 5 нови вида цветни растения, които са живели на ледения континент преди 90 млн. години, като обърна внимание, че подобни открития са със световна значимост.
„Българите на Антарктида работят като равни с учени от страни с много по-големи бюджети за наука“, каза още проф. Пимпирев.
Той уточни, че новооткритата на Антарктида ледена риба с прозрачна кръв е уникален за гръбначния свят вид. Що се отнася до откритите на Антарктида микроорганизми, те са изключително ценни със своите ензими, от които се правят антибиотици и българските биолози имат сериозен принос за това, разказа проф. Пимпирев.
„Антарктида е най-голямата природонаучна лаборатория в света и съм щастлив, че ние, българите, заедно с наши колеги – учени от над 40 страни в света, които изразходват стотици милиони за наука всяка година – работим като равни. Това е така заради полярната база, с която разполагаме на ледения континент. Нашите биолози взимаха проби от микроорганизми, различни видове безгръбначни и водорасли, които са много чувствителни на климатичните промени. На Антарктида живеят микроорганизми, които са уникални за този девствен континент с най-екстремните условия на цялата планета“, обясни проф. Христо Пимпирев.
След като работата на биолозите на ледения континент приключи до края на 2018 година, през януари и февруари в българската база работят геолозите, които изследват увеличаващите се свободни от лед пространства, каза още той.
Проф. Пимпирев определи скалите като страници от книга, по които геолозите четат миналото. Той уточни, че вече са открити 5 нови вида цветни растения, които са живели на ледения континент преди 90 млн. години, като обърна внимание, че подобни открития са със световна значимост.
„Българите на Антарктида работят като равни с учени от страни с много по-големи бюджети за наука“, каза още проф. Пимпирев.
