Очакваме наши специалисти да заминат за Виена за следващия етап от обучението им за трансплантации на бял дроб, обясни директорът на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"

- Г-н Иванов, вече над 2 месеца функционира изцяло новата агенция “Медицински надзор”. Тя обединява функциите на агенциите за одит и по трансплантации. Подобри ли това работата им? Каква е равносметката досега?

- Новата агенция не е механичен сбор от функциите на Изпълнителната агенция по трансплантации и агенция “Медицински одит”. На нея са ѝ възложени допълнителни дейности, част от които са свързани с регистрация на лечебните заведения за извънболнична помощ, хосписи и на медицинската дейност в медицинските университети. Агенцията дава и мотивирани становища при разкриването на болници, както и при промяна на тяхната дейност. Функциите на новата агенция се разшириха и по отношение на предварителния контрол на всички лечебни заведения, а поемането и на трансплантационните дейности спомогна за оптимизирането на контрола там. Беше разширен обхватът на контрола и по отношение на фармакотерапевтичните ръководства. Така на практика агенцията осъществява един по-всеобхватен контрол в здравеопазването.

До 14 юни сме регистрирали и пререгистрирали 200 лечебни заведения за извънболнична помощ в страната. Подадени са 10 документа за мотивирани становища относно регистрация и пререгистрация на болници.

- Миналата година вече бившата агенция “Медицински одит” констатира близо 4 пъти повече нарушения в болниците спрямо 2017 г. Сега имате повече права за контрол на дейността на лечебните заведения, колко проверки са направени и какво установяват?

- За по-малко от 100 дни от създаването на агенцията са извършени 157 проверки в 94 лечебни заведения - планови и извънредни. В нашата дейност все още силен превес имат извънредните проверки за неудовлетвореност от качеството на медицинското обслужване по сигнали на юридически и физически лица. Немалка част от тях са и заради съмненията за нерегламентирано заплащане на медицинска услуга.

- Как правите проверки за дейността на болниците, след като голяма част от медицинските стандарти паднаха в съда?

- Факт е, че голяма част са отменени и това затруднява контролната дейност. Без тях е трудно да се даде становище за съответствие на даден процес и дейност, респективно и за неговото качество. Ето защо преди приемането на новите стандарти не може да се говори сериозно за болници, които са в риск от закриване.

Въпреки наличните трудности при проверките установихме, че почти 50% от нарушенията са пряко и косвено свързани с качеството на диагностиката и лечението, спазването на медицинските стандарти, които не са отменени, и най-вече на стандарт “Спешна медицина”.

- Спазване на правата на пациентите също е обект на проверки от медицински надзор. Правени ли са такива досега, какво показват и има ли санкционирани?

- Да, голяма част от проверките са свързани с нарушаване на правата на пациента и на издаване на медицински документи. От 1 април досега са съставени и връчени 20 акта за констатиране на 30 нарушения в различни лечебни заведения. Въз основа на такива актове, след допълнителна преценка на всички факти, обстоятелства и на събраните доказателства, се издават наказателни постановления от директора на агенцията. Към момента все още се издават постановления по проверки, извършвани преди създаването на новата агенция.

- Как се подготвяте за старт на белодробни трансплантации у нас?

- Към директора на агенцията предстои да се създаде Съвет за белодробна трансплантация, чиято основна задача е да прави оценка и подбор на потенциални реципиенти за белодробни трансплантации. Необходимостта от такъв съвет е обоснована от изискванията на Евротрансплант и координатора на проекта по белодробна трансплантация във Виена проф. Ланг, като целта е всички пациенти, които ще бъдат трансплантирани там, да са селектирани в България по медицински критерии - прозрачни, убедителни и в съответствие с приетите политики на Евротрансплант. Освен това има препоръки за създаване на централен интердисциплинарен съвет/борд, отговарящ за оценката и включването на всички нови пациенти в списъка на чакащите за белодробна трансплантация независимо дали във Виена, или по-късно в София.

- Един лекарски екип вече се върна от обучение в Австрия. Колко дълго бе то, какво се постигна и кога ще замине следващ екип за дългосрочно обучение?

- Първото обучение на български специалисти във Виенската академия по белодробна трансплантация беше от 6 до 10 май 2019 г. Те са посетили задължителните лекции с цел придобиване на знания и квалификация по всички аспекти на белодробната трансплантация - индикации и подбор на пациенти, грижа за донора, техника за вземане на орган, анестезия и интензивно лечение, хирургични техники, имуносупресия и отхвърляне, ретрансплантации, следоперативна грижа и проследяване.

Българските лекари са присъствали на експлантация на бял дроб, на 2 трансплантации и 3 донорски ситуации. Придружиха дори екипа на Виенската болница до болница в Бон при донорска ситуация. Били са и в кабинети, където се оценяват пациенти, насочени за трансплантация от друг център.

Следващият етап на обучение ще бъде предложен от Виенската болница според графика на специалистите там. България е отправила молба той да обхване период от 3 до 6 месеца за отделните специалисти.

- Подобряване на работата на координаторите по донорство и организацията в болниците предвиждат още мерките в Националната програма за донорство и трансплантация. Разкажете повече за нея.

- България е сред страните с най-консервативно отношение към донорството. На един милион население у нас се падат 2,28 донори по данни за 2018 г. Това прави 16 донори за цяла година спрямо 280 донори в Чехия например. Австрия, Словения, Италия, Финландия, Унгария, Ирландия и Швеция пък имат 16-25 донори на милион население. Затова имаме много работа за информиране на обществото за ползите от донорството въпреки трудното решение, което близките трябва да вземат. А при добро стечение на обстоятелствата един донор може да спаси живота на до 7 души.

Усилията ще бъдат насочени и към медицинските специалисти. С предложените мерки се цели подобряване на дейностите по установяване на потенциален донор, обучение и реализация на донорските ситуации в съответния регион. Най-общо мерките включват развитие на национална система за продължаващо обучение на координаторите по донорство (включително за работа с близките на потенциалните донори) за подобряване на резултатите от трансплантацията и качеството на живот на пациентите, обучение на координаторите по донорство относно кондиционирането на донори, обучителни срещи на координаторите и екипите към тях от спешните, неврологичните и неврохирургичните отделения.

От началото на май пътувам из болниците в страната и правя срещи на място с координаторите по донорство. Обсъждаме как да направим работата им по-ефективна. Сега подготвяме обучението на координаторите по донорство, лекари от различни специалности и медицински сестри. Работим активно, надявам се скоро да има и първи резултати в тази посока.

ВИЗИТКА:

Магистър по право и философия от СУ

От 1999 г. работи в Министерството на отбраната, като заема различни длъжности, включително и главен юрисконсулт

През 2013 г. става началник на политическия кабинет на министъра на отбраната в служебното правителство на Марин Райков

След това е държавен инспектор в инспектората на Министерския съвет, а после и ръководител на Инспектората на Министерството на здравеопазването

От 1 април 2019 г. Росен Иванов е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Медицински надзор”