Сърбия и Северна Македония искат дял е бъдещата АЕЦ „Белене”. Това съобщава македонската агенция МИА, като цитира българския вицепремиер Томислав Дончев. Той е изтъкнал, че не съществува възможност електроцентралата да бъде изградена без участието на руската компания „Росатом”.
Българското правителство публикува официално съобщение във Вестника на Европейския съюз за стартиране на процедурата за стратегически инвеститор. София очаква, че към проекта ще проявят интерес Македония, Сърбия и Черна гора.
Нашата страна кани съседните балкански държави да се включат в проекта, а северномакедонското правителство в момента прави анализ дали да вземе участие в изграждането на атомната централа. „Правителството сериозно обмисля предложените варианти в публичната покана, с оглед да се осигури енергийна независимост и стабилност“, заявиха официалните власти в Скопие, цитирани от БГНЕС.
Председателят на Комисията за енергийно регулиране на Северна Македония Марко Бислимовски подкрепя идеята страната му да се включи в изграждането на АЕЦ „Белене“. Той посочи, че страната разполага с въглища за 15 години и дори след това те да бъдат заменени с природен газ, Македония ще остане зависима от вноса.
„Идеята да се инвестира в ядрена централа в съседна България е добър начин да си осигурим в бъдеще базова енергия, която да замени производството на ток от ТЕЦ“, заяви Бислимовски, цитиран от БГНЕС.
Според него трябва да се инвестира в най-малко 500 мегавата от АЕЦ „Белене“, която се предвижда да изгради два блока всеки с мощност по 1200 мегавата. Тези 500 мегавата ще заменят количествата ток, който се произвеждат от ТЕЦ край Битоля. Той осигурява най-голям дял от базовата енергия на нашата съседка.
Проектът за изграждането на АЕЦ „Белене” е една от най-чувствителните теми, предизвикващи разделение в българското общество. Противниците на Втора атомна смятат, че не са ни необходими нови мощности, а площадката в Белене е компрометирана и крие рискове. Не на последно място те изтъкват и огромната цена на проекта, която, според тях, го прави нерентабилен и ще доведе до засилване на руското влияние в България.
Привържениците на строителството на АЕЦ „Белене” посочват бъдещите на нужди на България от още ток за развитие на индустрията, особено след евентуално затваряне на мощности в АЕЦ „Козлодуй” или на големите тецове.
Според този лагер новата атомна централа ще засили ролята ни като износител на ток за страните в региона, които страдат от недостиг на електроенергия.
През 2018 г. България е изнесла над 9000 гигаватчаса електроенергия. По оперативните данни на Електроенергийния системен оператор най-много ток отива по връзките със Сърбия и Македония. В различните дни съотношението между износа към двете бивши югорепублики варира. В последно време има устойчива тенденция на увеличаващи се както потребление у нас, така и износ за страните от региони.
До момента изграждането на АЕЦ „Белене” е отлагано на няколко пъти, като за последно това се случи през пролетта на 2012 г. Правителството сега взе решение, че ще бъде търсен стратегически инвеститор, който да спести на бюджета разходи за строежа на централата.
